20-годишните пенсионери

Зачетох статията Страната на 30-годишните млади, която обикаля фейсбуук пространството цял ден. Прочетох я до край и с огромен интерес. Напълно оправда очакванията ми. И ме накара за пореден, хиляден, милионен път да се замисля. После стигнах до коментарите. Е, те ме накараха да напиша следващите редове.
Да, живеем в страната на 30-годишните млади. И още по-лошото – живеем в света на 30-годишните млади. Навсякъде са. Именно тези, които все не се “наживяха”. Тези, на които цял живот ще им се “живее”, ядейки сирене от пенсията на майка си, докато тя чака внуци преди да й дойде времето да си ходи от мизерния свят, в който й се е паднало да живее.
Имам чувството, че на всяко дете трябва да му се случи нещо толкова жестоко, че да му се наложи в един момент да порастне, защото малко са онези, на които ще им дойде естествено. И докато си обясняваме колко яко е било партито снощи, живота ни се изплъзва. Може и да се сети да се хване на работа докато учи, за да си купува сам цигарите и да пести цяла седмица за едно голямо уиски в Ялта. И тогава вече ще е голям. И още по-голям купонджия. Ще си хване гадже, ще се прави на сериозен, ще й плати вечерята. Два пъти. После ще му писне, ще реши, че няма време за сериозни неща преди да се наживее. Ще реши, че всички жени са еднакви, че го натоварват. 
Младата 30-годишна дама пък ще ходи по разни високоинтелектуални събития за да си намери някой и друг арт “младеж”, който да й държи косата докато повръща в близкото бъдеще. После ще се приберат заедно в неговата квартира (или в къщата на майка му, ако имат късмет тя да е на море в момента), а на сутринта героинята ни ще се надява господинът да я закара преди да разбере, че номера, който й е дал е фалшив.
Младежът ще отиде на 15-годишнината на випуска от гимназията и на другия ден ще разправя на яката си компания нацепени батки, хванат за главата, как точно е възможно тия хора да са остаряли толкова преждевременно, пък оная, зубърката да е бременна с второ на трийсе’, братле. Луди хора, какво да ги правиш. 
Хиляди пъти ми се е налагало да слушам булшита от устите на приятелите си. Била съм пенсионерка. На двайсе. Били сме пенсионери. Първа година студенти. Заживяли заедно, правейки си планове за магистратура преди да започнем бакалавърската. Мечтаейки за собствено жилище, лишавайки се от море за поредна година, карайки шофьорските. И как може да сме толкова зле, да не пием 80-градусов ром на шотове, барабар с бирата и да си лягаме в 10.
Ще ви обясня как. Пораснахме. И не, не сме се наживяли. Да речем, че сме видели страната от живота на 16-годишните, когато сме били на 16. Сега сме на по двайсе – двайсе и няколко и имаме други цели. Имаме нови мечти. Не живеем за мига, колкото и прекрасно, колкото и младежко да звучи. Единственото, за което се молим да имаме време преди да родя първото ни дете е да пообиколим някоя и друга държава и да имаме кемпър. За всичко останало работим, учим, мечтаем. Лягаме си в 10, драги, щото сутрин ТРЯБВА да станем в 6:30. Всяка сутрин. Няма събота, няма неделя. И не мразим понеделниците. Да, знам, модерно е. Ама и в понеделник, и в неделя на кучето му се излиза. Ама и в понеделник се берат доматите точно както в неделя – по хладно. 
Не съдете хората по ваши собствени стереотипи. Бъдете си каквито искате на 30. Бъдете си “с млад дух”. И не се оплаквайте от разни неща, които няма да ви бъдат възможни без усилията, които други полагат. Всеки избира как да живее. Не пречете на останалите. И не лепете етикети. Не забравяйте, че и на нас ни се живее, нищо, че си лягаме в 10-10 и нещо. И си живеем. Само дето не като вас.

26 comments

  • Тръгнах да ти пиша коментар, той стана супер дълъг и го изтрих 🙂 Много е интересна темата, и твоя коментар е много верен. Всеки си има своята истина. Някои жени са родени да бъдат майки, нямат амбиции различни от това, други са супер амбицирани и на 30+ се окичват с епитета “стара мома”. А правилно няма. Но на 30 лайфстайлът ти да е подчинен само на купоните, това не го разбирам.
    Спирам. Поздрави, много е хубав блогът ти!

  • Мартина, радвам се, че си човек с мнение:))))) Радвам се и за това, че харесваш блога ми. А хората са толкова пъстри и интересни, защото са различни – те самите, съдбите им, решенията и животите им. Има си граница и това обаче. Както всичко на този свят. Трябва все пак да се побираме в някаква пътека, не може цял живот да се пилеем, защото ще го пропилеем:))))

  • Страхотен пост с много истина в него! Съгласна съм с всичко, което си написала в него. 🙂

  • Много ми харесва това, което си написала. 🙂
    Както и видеото, което Мани е пуснала, в него има много, много истини. Общо взето, всеки трябва да прави, това което иска, но и да мисли за бъдещето. И аз не разбирам хора, които на 30 още искат пари за цигари от родителите си. Да си на 20 и нещо и да имаш фокусиран в бъдещето поглед съвсем не значи да си пенсионер, просто не всички хора считат за забавни едни и същи неща. И не всички могат да си позволят вечно да са на 19.

  • Абсолютно. Именно за това става въпрос. А познавам немалко Българи, които вярват, че “живота си е един и трябва да го живееш на макс!” Тъжно ми е. И ме е яд.

  • ОБАЧЕ ти оплю начина, по който тези хора живеят. Не им остана длъжна за “пенсионерка”.

  • “Оплю” е крайна дума. Предпочитам “показа колко не ти харесва”. ;)))) Ако е разбрано погрешно, извинявам се, ама няма за какво да се извинявам.

  • Ни лук яла, ни лук мирисала, а цяла статия написАла. E, oк, и те са показали, че не те харесват. 😉
    Все тая, важното е да се чувстваме прави и по-прави от другите.

  • Важното е да бъдем себе си и да оставим другите да бъдат това, което желаят. Да натрапваш и да изказваш мнението си са две крайно различни неща. Аз уважавам чуждото мнение дори да не го приемам. Поработи върху това си качество:))))

  • Харесах първото ти изречение, но противоречи на статията ти.
    Например, моментът с пенсията на майката, лишена от внуци.. ъх, дойде драматично. Не е само този. Това за мен не е изразяване на мнение, а оплюване.

  • Много крайно ми изглежда и статията за 30 годишните млади и малко това,което си написала. Може би за мен поне златния е път е някъде по средата. Абсолютно съм съгласна,че на 30 години да переш шотове и да вземаш пари от вашите е поне за мен потресаващо и по-скоро 2-рото, но не ми го побира главата и на 20-20 и да мислиш за деца…Пък няма нищо лошо да си лягаш в 10, защо да седиш до 1 акоо си губиш времето.

  • Надеждата е във вас, 20-годишните и по-малките, които идват след вас. Поколението на 30годишните и на тези като мен около 40, е като цяло доста объркано, смачкано от изгубеното поколение на своите родители. Този-онзи от нас се оправя, но самото поколение не носи промяната. Вие, надявам се, ще бъдете промяната – ще планирате и осъществите едно чисто и хубаво бъдеще, без да сте черногледи мрънкала като нас.

  • Аз лично смятам, че проблемът не е в това дали някой иска да живе живота си “на макс”, а в дефиницията на “макс”, която използва. Ако направим сравнение с автомобил – за мен дефиницията на “макс” е максимално изминато разстояние за живота на автомобила, с максимално удобство и минимум разходи, като се кара в рамките на оптималните обороти на двигателя. За много мои познати обаче “макс” на една кола е да ръмжи, да плюе огън през аспуха и оборотомерът да е “в червеното”. В резултат на това аз карам добра, послушна кола 300 хиляди километра без проблеми, като съм превозил тонове хора и материали, а моят приятел изплюва буталата на своята кола още на 20 хиляди, без да му е свършила грам полезна работа :)))

  • Това, че езикът е малко по-рязък и хаплив не значи, че Силви си “натрапва” мнението. (Вярно, тона й е неподходящо хаплив и леко нападателен, но хората са различни в изразяването си и това не значи, че непременно те нападат) Какво значи натрапва според теб? Според мен е да те кара на сила да повярваш в мнението й, в речника пише “Принуждавам да приеме нещо, налагам. ” под думата натрапвам. Не видях някъде потребителката да натрапва или да налага на теб или някой друг мнението си. Не мисля, че уважаваш чуждото мнение, дори да не го приемаш. Това, което написа показва точно обратното. Жената има право на свое мнение и това, че е различно от твоето (което е напълно нормално) не го прави по-маловажно или натрапващо или грешно. Досега не съм срещал човек, който да толерира и да уважава чуждото мнение, което е различно от неговото и не е непременно позитивно и мило… Ако се научиш да развиеш това качество и наистина да уважаваш чуждото мнение без да скачаш срещу него и то да те притеснява, гневи или нервира, тогава ще си постигнала истинското приемане и толерантност 🙂 Не е редно да се съгласяваш напълно и да пърхаш с криле само при мнение, същото като твоето. Трудното и достойното за уважение е да постъпиш по същия начин и да толерираш мнение, което е напълно различно от твоето.

  • Нямах предвид, че тя натрапва нейното, а че аз не натрапвам своето също. Съгласна съм с написането от теб, Mirkko 🙂

  • А на 30 да не би да си престарял? Не съм на толкова, аз съм от младите “пенсионери”, просто постът ти е пълен с нападки и нямаше как да не изкоментирам. На 30, на 40, на 50 абсолютно логично и нормално е да имаш чувството, че не си се наживял, че не си си “взел” всичко от живота. Защото е така. Защото сме хора. Пропускаме шансове, правим грешки, отказваме се от някои неща в името на други, а после се оказва, че ни липсват. В крайна сметка, не се познаваме прекалено добре. В което няма нищо лошо, можем цял живот да се опознаваме и преоткриваме, да научаваме нещо ново за себе си.
    Не мога да съдя тези хора прекалено жестоко. Не мога да кажа “келешлък”. Нищо не ми гарантира, че няма един ден да стана на 30 и да открия, че не искам деца, както в момента си мисля, че до тогава ще съм се сдобила поне с две. Нищо не ми гарантира, че ще мога да си намеря “сериозна” работа. Особено пък в България. Че ще мога да си позволя собствено жилище и неделно кафе със задомени приятелки, с които да обсъждаме плетива. Нещо повече – аз дори не съм сигурна какво искам. Защото съм на 20. Не съм видяла всичко от живота, но съм видяла достатъчно, за да знам да не вярвам прекалено на собствените си желания. Всичко се променя, това е единствената константа, в която съм се убедила до сега. Значи следователно аз също неминуемо ще се променя.
    Струва ми се, че идеализираш “традиционния” начин на живеене, със сериозната работа, сериозната връзка и гледането на “сериозен” домашен любимец. Само че твоите убеждения, стремежи и радости не те правят повече от другите и не ти дават право да ги съдиш. Теб те кефи този начин на живот, друг го кефи да пие бира в парка до посред нощ. Не виждам как едното е по-“възвишено” от другото. Всеки с вкуса си. Стига да си верен на себе си и да правиш това, което наистина ти носи щастие и чувство на реализираност и завършеност, прекрасно. Това е автентичност. И когато живееш в свят, който постоянно се опитва да ти “продаде” идеята за това кой трябва да бъдеш, какво трябва да искаш и какво трябва да постигнеш в живота си, автентичността е най-големият бунт. Така че – ти и хората, които описваш, не сте толкова различни, ако приемем, че оставате верни на себе си. Свързва ви революционният акт да правите това, което искате. Колкото и да им се дразниш, което поне за мен е разбираемо, защото и аз им се дразня, ама… какво да се прави, свобода и автентичност, “брат”.

  • Малко извън темата, но първо се научи да пишеш грамотно на български, а после категоризирай хората като такива и онакива! И след като е “важно да бъдеш себе си и да оставиш другите да бъдат това, което желаят” не виждам какъв е смисълът от подобни несъдържателни писания. Стига с тази злоба, тесногърдо обобщаване и поставяне на всички под общ знаменател! “Не съдете хората по ваши собствени стереотипи” – е, в това заключение няма вложена грам мисъл! Поправи ме, ако греша, но не “30-годишните млади” започнаха да съдят и да раздават абсурдни определения и генерализации! Досега не съм прочела статия охулваща “20-годишните пенсионери”. Абсурдният спор започна от злобарска статия плюеща хора, които са се прибрали пийнали посред нощ на морето (ужас!!!), което, не знам по каква логика, доведе до извода, че те са на 30, безхаберни, безперспективни, че съответно всички 30-годишни хора, които пият и излизат вечер са същата долна сган и едва ли не безнадеждното положение на държавата ни се дължи на това… Тъжно е, че се занимавате с такива безумно незначителни подробности за сметка на наистина съществените проблеми в голямата картинка.

  • Съгласна съм с теб, може би трябваше по-подробно да опиша, за да се разбере, че по никакъв начин не търся сметка на никого и не плюя по различния начин на живот. Опитвам се да покажа разликата между двете. Лично съм засегната от множество приятели, които ме съдят, защото живея по различен начин от тях, опитах се да покажа, че и те живеят много по-различно от мен, по начин, който ми е крайно чужд и далечен, но въобще не казвам на никого да се откаже от това, което го прави щастлив:))))) За мен щастливите хора са най-добрите хора и това, че сме различни го оценявам високо. Затова и завършвам поста си с думите, че не бива да се съдим едни други:))))

  • Интересно беше да прочета статия, последвала тази за 30-годишните млади. Аз съм от 24-годишните объркани, лутащи се същества, завършили бакалавър и чудещи се дали има смисъл от всичко това. Нямам постоянна работа, защото успявам да припечеля някакви пари от фриланс, а и съм прекалено арт за да ставам рано всеки ден за някаква си заплата. Живее ми се (особено през лятото, мамка му). Заобиколена съм от няколко типа хора: 1. такива като мен, 2. такива, дето вече са родители, 3. такива, като теб. Постоянно се питам дали съм подхванала правилния път и винаги си отговарям, че не съм личността, която мечтае за дом и постоянна работа на 24-25 години. Живеем в много прекрасен свят и ми се иска да сменя поне още 10 квартири в различни градове и държави преди да си кажа, че е време да се задомя. Да, може би ще минат много години, изпълнени с алкохол, наркотици, партита, безпаричие, глупави свалки и махмурлук преди това да се случи. Аз съм волна птичка и това е моят избор. Всеки си има път и призвание и аз вярвам, че съм по правилния път.

  • Това, в крайна сметка, е най-важното, нали? Да бъдем щастливи, да вярваме в това, което правим и да харесваме пътя, по който сме поели. Защото преки пътечки винаги ще има, препядствия също, спътници много и красоти всякакви – необходими са ни само малко позитивизъм и вяра в нашите собствени решения. :)))))

  • Много ми интересна възрастовата група на коментиралите – предполагам между 20 и 30 г. – и дали на 40 г. тази хора ще са доволни от начина, по който са живели преди това. 🙂

  • Коментарът ти е като порция духовна храна. Благодаря!

  • Като станем на 40, живи, здрави, ще разберем. Ако човек живее живота си така, както иска и както му харесва, какъв е смисълът да съжалява след време?

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *