За кучетата и комуникацията ни с тях

picture source
Здравейте, читатели, приятели, посетители! Отново съм повлияна от чужда статия, за да седна да пиша това. Да речем, че тази статия беше капката, която препълни кофата от мисли у мен и реших най-сетне да излея това, което мисля по темата. Не мислете, че пиша с агресия към хората или осъждам – не това е целта ми. По-скоро искам да предам знанията, които съм натрупала през годините и по някакъв начин да подтикна хората към отговорност.
Обичам животните и обичам да говоря за тях. Обичам да научавам за тях и да ги разбирам. Много наболяла тема по целия свят е тази с бездомните животни и по-точно кучетата. Защото те са опасни. Защото те хапят. Защото те нанасят тежки телесни повреди. Защото те убиват. Защото заради тах не пускаме децата си да тичат спокойно навън. Пък и домашните – как може да се возят в градския транспорт и да бъдат пускани за свободно тичане в парковете, където има деца.
Мили хора, умолявам Ви, проумейте, че имаме нужда от култура, що се отнася до животните и комуникацията ни с тях. Всеизвестно е, че има и ще има бездомни кучета. Всеизвестно е, че все някой ще пусне кучето си да тича свободно на обществено място. Е, след като знаем това, защо 90% от нас никога не се интересуват от поведението и реакциите на кучетата? Ние живеем с тях, срещаме ги по улиците почти толкова често, колкото срещаме малки деца. Редно е да се поинтересуваме по темата.
Кучетата имат определен тип поведение в определени ситуации. Те са далеч по-лесни са разбиране от хората, тъй като поведението им се повтаря, независимо от порода, независимо от това дали са домашни, или бездомни.
Със сигурност сте чували за положение на опашката и цялото тяло. Кучето не може да говори, то не може да Ви каже дали се страхува от вас, дали Ви намира за заплаха, или пък просто иска малко внимание. Кучето има емоции, то може да бъде изплашено, развълнувано, любопитно, озлобено. Ние сме тези, които предизвикват тези емоции у животното и ние сме тези, които могат да поемат отговорност, защото животните не разбират какво означава това.
Има хиляди примери за нахапани хора от домашни или улични кучета. Да, не е хубаво. И, да, защитавам животните. Вината за подобна случка можем да търсим у нахапания човек, собственика на кучето или последователното третиране на животното като боклук от хората наоколо. Затова, когато се изправяте срещу улично животно – имайте едно на ум, че то може да Ви мисли лошото и трябва да подходите много внимателно към него, тъй като има вариант да е озлобено от предишния човек, с който се е сблъскало.

„Мое лично наблюдение е, че ухапванията от домашни кучета са изключително жестоки. Домашните кучета хапят в областта на главата и торса, докато бездомните – по краката. Съответно – големите разкъсни рани са нанасяни от домашни кучета, докато ухапаните от улични кучета обикновено са с перфорации или охлузвания. Друг извод, който можем да направим от тези факти е, че агресивните домашни кучета, сякаш са обучени да хапят така, че да нанасят максимална щета, докато уличните хапят по-скоро при самозащита или в ситуация, в която припознават нападение“, казва д-р Еленкова.

Тук ще пусна една доста описателна картинка, която показва най-често срещаните позиции на кучешкото тяло и какво означават. Ако научим поне това, бихме могли да се предпазим или да бъдем на щрек относно кучетата. Никога не забравяйте, че дори домашно куче може да агресира към Вас ако бъде предизвикано, или е научено да пази такова поведение.
Що се отнася до собствениците на кучета, апелирам да се подхожда с отговорност и съвест към възпитанието на кучето, защото:
1) Кучето ви има нужда от правила, за да живее своя пълноценен живот сред хората;
2) По този начин подсигурявате на 99% безопасността на онези, сред които разхождате домашния си любимец;

“Глутниците наистина са опасни, защото при тях действа груповото поведение – ако едно от кучетата се нахвърля, останалите правят същото. Но събирането в група не е характерното поведение за кучетата. Ако едно куче е намерило прием, то ще живее в близост до хората, няма да търси други кучета.”

Мен лично глутница кучета ме е ескортирала до вкъщи в София, когато съм се прибирала късно вечер по тъмните улици и съм се чувствала адски сигурно с тях, защото разпознах, че са приятелски настроени към мен и биха ме предпазили от опасност. Така и стана, спасиха ме от други 3 кучета, които са били озлобени благодарение на ромите, които по цял ден ги подритват около кофите за боклук. Случвало ми се е и да се наложи да заобиколя много отдалеч заради друга глутница кучета, които пък пазеха територия. Важното е да знаете как да реагирате в моменти като тези, да знаете дали да се доверите на кучето, или да отстъпите и да покажете, че не представлявате заплаха. Те не нападат за плячка, не нападат за забавление. Никога.
Запомнете – кучетата могат да бъдат научени да не хапят, да не агресират и да не се стряскат от хора точно толкова добре, колкото могат да бъдат научени да се бият, да хапят, да пазят. А ние на свой ред трябва да се научим да разбираме и направляваме техните инстинкти, и това е наш дълг. 
 

4 comments

  • Хубава статия, съгласна съм с всичко 🙂 Обичам кучетата! Ще допълня, че винаги когато някой иска да погали дадено куче (домашно или улично), трябва първо да даде да го подушат. Не може като е домашно кучетото и да решиш, че просто отиваш при него и започваш да го мачкаш, ами ако на човек направиш така едва ли ще реагира окей 😀

  • Абсолютно вярно е това. Най-напред дори първо трябва да се попита собственика. Ние, например, не разрешаваме на непознати да галят кучето ни 1) защото е в обучение и 2) защото искаме да я научим на НЕдоверие към хора, на които не сме я представили ние. И работи.
    Ако пък искаш да станеш приятелче с кучето на приятел, най-добре остави то да полюбопитства и да дойде само да те подуши, така се изгражда по-голямо доверие.

  • Хубаво е, че си решила да обърнеш внимание на проблема с възпитанието на домашните любимци, но публикацията ти е доста обща. И за съжаление дори и най-подробната картинка с кучешките пози или движението на опашката не може да компенсира това, че някои хора просто не им се занимава да четат или гледат на кучето си като на някаква плюшка за украса. Дори и аз, която една година преди да си взема куче четях и се интересувах, пак съм се оказвала в ситуация да не мога да разбера поведението на собственото си куче. (бягане в кръг и облайване на други нервни кучета, интензивно облизване на муцуната и пр. – ритуали за успокояване, между другото). Така че, сложно е, човек трябва да е готов да учи и да се старае постоянно.

    Не искам да звуча сякаш те критикувам. Напротив, много харесвам блога ти и Фюри 🙂

    • Абсолютно съм сългласна с теб! 🙂
      Опитвам се, всъщност, да опровергая изпадането в крайности по отношение на кучетата и да насоча вниманието именно натам, че стопаните са отговорни, че ХОРАТА са отговорни за цялата картинка. Че от нас самите зависи положението с кучетата в България да започне да се подобрява, защото ние сме тези, които трябва да действат.

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *