Есенни мечти за летни преживявания на зимни места

Днес София е дъждовна. Дори подозирам, че е дъждовна още от средата на изминалата нощ. Прозорците ми са обсипани с капчици, които нямат време да се стичат. Небето е посивяло в опитите си да излее всичко върху нас и да ни накара да почувстваме есента. Рехава мъгла се носи из въздуха и ме кара да мечтая. Мечтая за път. Мечтая за планини. Мечтая за небе. Мечтая за Аляска. И моята ненаситна горска душа се пренася точно там, където небето свети и пленява със своята космичност. Настръхвам и намирам убежище в малките дървени къщички с пушещи комини през Август. Знам, че това е моето място и мислено изпадам в летаргия до моментът, в който краката ми, обути в кубинки и дълги чорапи, ще стъпят на земята, от която се вижда цялата вселена.

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *