Живота от нещата | #Blogmas Day 18

Пиша тази публикация в 11:22 вечерта. Някак ме връхлетяха едни мисли…дето отдавна ме глождят, да не кажа от десетилетие (мейби), но все съм бягала от тях. Дори не знам защо споделям това в блога. Може би защото тук “идват” интересни хора. Може би защото тук повечето от вас не ме познават лично или пък не ме познават отдавна. Това винаги ми се е струвало доста успокояващо, когато дойде момент да говоря за себе си. Имам някакъв ужасен страх от това, че хората, които ме познават отдавна имат очаквания към мен. Това ме плаши повече от всичко…очакванията.
Та, мисля си аз, всяка седмица поне по веднъж, че още не съм се намерила. И това ми се струва несериозно и безотговорно към мен самата. Сега някой да не си помисли, че говоря някакви много дийп неща. Най-вече на тези мисли ме навежда елементарния факт, че нямам някакъв категоричен стил. Да, бе, стил. Точно. Това как се обличаш, какви комбинации от дрехи харесваш, гримираш ли се, как се гримираш, за какво ти пука и за какво не. Тъй де, казах ви, че няма да са някакви дълбоки размисли. Ама ми минават през главата и толкова си се дразня на моменти.
Ето, например, откакто имам блог и се радвам на други блогър(к)и, забелязвам, че доста голяма част от тях си имат някакъв обособен стил. Малко по-спортен, малко по-елегантен, малко по-небрежен или пък някакъв смесен, който все пак е обособен по някакъв начин. 
Пък аз какво? От 8ми клас насам, може би от момента, в който съм се усетила, че трябва да се грижа за себе си, се лутам между най-различни стилове. Имам си моменти, в които си казвам, че ще започна да се нося като една пораснала млада дама, ще навличам хубави и лъскави рокли, ще си купя още един цвят дамска чанта, може би едни маалко по-високи обувки и някой друг чифт обици, които да отиват на това. Ще нося спирала всеки ден, ще се червя, защото така правят големи и ще ходя изправена. И след това…ама буквално на другия ден обувам кецовете, дънките, тениската, якето за ски…мятам през рамо дънковата чанта, забравям дори, че имам някакъв несесер с гримове (?!) и предпочитам да походя пеша до университета, макар и това да означава да си накалям обувките. Ето ви една разлика от два поредни дни в една и съща стая, която съм заснела без да искам:
Просто някак границата между двете не се прелива плавно в живота ми. Иначе си давам сметка, че е нормално да се прескача през стилове предвид гъвкавото ежедневие и разнообразния живот, който водя. Чувствам се добре и на двете места, но в моментите между изборите, които трябва да правя всеки ден като жена, някак се изнервям от това. Да, имам онази яка рокля и единствените ботуши, с които мога да я нося са подходящи за каубойски дънки. Нямам средствата да имам предостатъчно от всеки стил. Затова искам да намеря собствен такъв. Само че някак още съм в търсене. 
Момичета, ако имате някакви съвети, давайте ги насам. Някак странно би ми било да говоря с всяка по отделно, но ще се радвам да ми пишете. Тук, в коментарите, или пък на лично, както искате. Вие как извървяхте този път? Аз предполагам, че при повечето е станало от самосебе си, но явно при мен няма да е така, ще трябва някаква мисъл да вкарам, да хвана по някакъв път…

2 comments

  • Според мен прекалено много се тормозиш на тая тема, особено като се има предвид все още крехката ти възраст (ти беше на около 20, ако не се лъжа, нали?). 🙂 Тези години са точно време за експериментиране и за търсене на себе си, както в моден, така и във всякакъв друг план. Колкото до съвет, мога да ти дам един банален, но изпробван такъв: експериментирай и си дай сметка в кой стил се чувстваш най-много себе си. Ако в дадена дреха се чувстваш некомфортно и сякаш се правиш на нещо, което не си, значи това не е е твоят стил. Също, ако още не си го направила, отвори си акаунт в Пинтерест и си направи отделна “дъска” за аутфити, които са ти хванали окото, пин-вай известно време и като достигнеш определен брой пинове (60, примерно), си разгледай дъската и виж какво е общият елемент между нещата, които си харесала.
    Мога още много да говоря по темата, ама ще стане много дълго. Дано съм ти била полезна. 🙂

  • Собствения стил се изменя, зависи от това какъв искаш да бъдеш и как искаш да те възприемат хората. Аз примерно съм минала през много стилове, имах и буен емо период :D, и се бях занемарила една година, докато в един момент разбрах, че искам хората да ме приемат сериозно, не като момиченце, а като жена, и започнах да се обличам така. Основното правило е “Обличай се като този човек, който искаш да бъдеш.” Гледам много момичета по блоговете, които не се съобразяват с възрастта си. На по 20 години, а се обличат като 40-годишни лелки.
    Това от мен 🙂

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *