Тери шие картички!

Ето, на, не се стърпях и аз да си имам по някой и друг гост в блога от време на време. Графата “GASTROL” стои празна от сума ти време и тъкмо се чудих кога ли ще започна да я попълвам и хоп(!) излезна прекрасна възможност да ви запозная с някого и неговото нещо. Виждате ли, мисля, че имаме хем нуждата, хем възможността да опознаваме различни цветни личности покрай развитието на уеб и технологиите и какво по-хубаво от това да си ги представяме едни на други?!

Днес ви срещам с моята колежка (в университета и по съдба:) – Тереза. Тя е мила, лъчезарна, слънчева и много, ама много трудолюбива! Виждаш я и си казваш “щом си прави косата сама, значи може да прави още куп неща”! И е така. Само надникваш в блога или фейсбуук страничката й и разбираш, че е пълна с възможности, изненади и идеи. Няма да крия, че много често ме вдъхновява, а още по-често ме радва с някой и друг текстилен калъф за книга или телефон. 🙂

Ще си поговорим с нея за наближаващия празник този месец, защото вече всички са на много сърцата вълна, която, разбира се, тя и нейното творчество са яхнали с пълна сила.

Здравей, Тери!

Здравей, Пирина! Много ми е приятно да съм първия гост в блога ти!
Разкажи ни малко за теб и твоето творчество. Как започна всичко?
Ами за мен… аз съм едно обикновено момиче, уча графичен дизайн, следвам целите и интересите си (или поне се опитвам) и се наслаждавам на живота. Обожавам изкуството, пътешествията, фотографията, животните, близките ми хора… и НЕ на последно място – Ръкоделието! Странна птица съм, ако трябва да съдя по това как се чувствам и как ме възприемат близките ми хора. И всичките ми странности, всъщност са огледало на мен самата…както и творчеството ми. Главата ми ражда най-различни неща, които често отразяват моите мисли и емоции. А те са неразделна част от творчеството ми. А как е започнало всичко… не мога да ти кажа. Но знам, че от както се помня, все майсторя разни неща. Още от дете с най-обикновени остатъчни материали си правех различни играчки, сувенири, картички, дори подарявах много често на близките ми хора.  И така до ден днешен… 🙂

Къде в света около теб намираш MerakiArt?

MerakiArt всъщност е нещо, което не започнах сама, но в последствие останах само аз. Искам да благодаря сърдечно на човека, с когото почна всичко (тя си знае коя е), защото ако не беше тя, може би нямаше да има MerakiArt сега! А на този въпрос ти вече си отговори сама… MerakiArt намирам в света около мен, или поне в тази, част от него която съм успяла да видя. И така, вдъхновявам се и създавам.

 

Кое е най-важното нещо в handmade-a?
Най-важното нещо ли? Ами всичко е важно! Ако искаш нещо да ти се получи така, както си го представяш, всеки детайл е от значение. Важно е и да имаш търпение, защото понякога нещо се оказва, че ще отнеме много повече време отколкото си мислил, но не трябва да се отказваш, защото в повечето пъти накрая резултата си заслужава усилията. Така е и в живота.
Свети Валентин или Трифон Зарезан?
Ами като малка си мислех, че Свети Валентин е човек, който идва по време на Трифон Зарезан, а това също не бях много сигурна какво точно е, та… и сега нещо такова ми е в главата май….
Как, по дяволите, се шият картички?
При всички положения с шевна машина! Някой път, ако искаш, ще ти покажа, не е кой знае какво… 🙂
Какво е специалното в твоите изработки?
Във всяка от тях е вложена част от мен и много, много любов! Ако това не е специално….
От какъв вид любов мислиш, че има нужда света?
Таман ми стана едно такова мило и любовно, ха ха… Светът има нужда от повече любов, като цяло…. Има нужда от това да сме по-човечни, по-истински, по-търпеливи, по-съобразителни, по-съпричастни. Светът има нужда от това да сме ХОРА, природата също… И помнете, че нищо няма да дойде при вас, преди да сте се потрудили. Просто бъдете истински, правете добро и ще бъдете щастливи! 🙂

*Снимките са взети от фейсбуук страницата на MerakiArt.

One comment

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *