Не харесвам Прайда

Не харесвам Прайда.

Не харесвам Прайда, защото мисля, че няма нужда от шествие, митинг, протест, парад, показност, за да покажеш, че си различен. Повръща ми се от тази дума. Кому е нужно да показваме сексуалността си и да се борим за нея? Защо няма парад на хетеросексуалните? Защо като няма парад на хетеросексуалните, трябва да има парад на хомосексуалните? Защо парадират? С какво парадират? Окей, разбрахме, обичат се хората. Нека. Защо навират сексуалността си в лицето ми?

Да. Така мислех. И виждам, че така мислят много хора. Докато не разбрах, че всъщност нямам никакво отношение към Прайда като идея.

Не харесвам Прайда. Но не заради хората. Не заради парада. Не заради шарените знамена (те са прекрасни!). Не заради идеята.

Не харесвам Прайда, защото мразя факта, че има нужда, истинска нужда от него. И това ме плаши. Плаши ме, че през 2015та година мъж бива (у)бит в парка, защото прилича на гей. Плаши ме, че в НС днес се гласува закон, който лишава от свобода и глобява солено актовете на публична манифестация свързана с хомосексуалната ориентация, а всичките жалки нацита и скинарчета се разхождат необезспокоявано по улиците и нанасят тежки телесни повреди безнаказано. Но не, не искам да съпоставям един проблем с друг, защото това няма да доведе до решаването на нито един от двата.

Не харесвам Прайда.
Няма нужда от Прайда.
Има нужда от взимане на поредица от адекватни решения, за да не се налага на група заклеймени хора да маршируват из столицата ни с надеждата да спрат да ги наричат различни.

Защото всички заслужават да не се оглеждат по 15 пъти на улицата преди да хванат ръката на обичания от тях човек. И това, вярвайте ми, е най-малкият проблем.

Пък ако всичко продължава в същия дух, от България бих си заминала ето така:

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *