My Style History

Здравейте, всички!

Днес реших да пиша за историята на стила ми или по-скоро да ви онагледя с някои (малко компроментиращи) снимки как той се е променял през годините. Всички сме имали онези тийн периоди (а някои от вас най-вероятно в момента ги имат), в които сме експериментирали и мооооже би не сме ударили джакпота с това, но нали така се казва – проба-грешка. Обичам ги тези моменти, защото тогава съм си мислела (очевидно), че изглеждам супер добре и много съм си се радвала. Е, сега е малко по-различно усещането (кхм,кхм), но никога и за нищо на света не бих съжалила, защото именно по този начин в момента съм това, което съм. Съжаляването отдавна съм го изхвърлила от живота си и се чувствам безкрайно горда със себе си от този факт. И ако мога да дам един съвет на всички, той ще бъде не съжалявайте за нищо! Всичко се случва с причина, всеки период от живота ни си има мисия, всяка случка, всеки човек – те идват за да изпълнят определена роля в живота ни. Много малко са онези, които ще се задържат завинаги, но всеки миг трябва да бъде ценен, защото ни е променил по някакъв начин. Дори и най-мимолетният.

Тъй, стига дъра-бъра, да започвам със снимките, че сигурно нямате търпение да се засрамя публично. 😀

#1: Започвам с далееечната 2007ма година, когато имаше учителска стачка, не учихме сума ти време и аз реших да бъда емо. Because fuck logic, that’s why. Отрязах си бретона асиметрично, купих си разни цинцифуции за косата, започнах да си слагам тъмно-синя спирала, да си изправям косата като луда и да си купувам дънки с черепи. Дам, бях интересен типаж в Банско.

2007
#2: Годината е 2008ма, тъкмо съм започнала да живея що-годе сама и какво по-хубаво от това да си тупирам косата и да се снимам с уеб камерата? Имам цяла фотосесия от тогава, но ще ви я спестя. Лошото е, че с тази коса ходех и на училище. Още по-лошото е, че тупирах и съученичките ми.

2008
#3: 2009та. 9ти клас. Не, че Tuborg е бира и не, че съм успявала да изпия цяло кенче, но за снимката трябва да има поне 2! Косата се изправяше по 2 пъти на ден, бретона продължаваше да бъде асиметричен, носеха се ученически полички като от американските пубер-филми, някакви отвратителни високи кецове тип кубинки, спортно яке и официални обеци, because why not.

2009

#4: В 10ти клас си отрязах косата – черта и прав бретон, както виждате. Пресичката още играеше. Плюс това стилът ми от клонящ-към-емо вече беше лек типаж на пънко-нема-умре. Задължително различни връзки на кецките. И на великден у баба ти отиваш с щампована турско-синя тениска + някакъв странен потник на група, на която слушаш около 2 песни и половина. Банданата на врата няма да я коментирам.

2010

#5: 2011 беше една много преломна за мен година. Много пораснах, много се промених, самото ми мислене някак вече хвана посока и спрях да се разпилявам. Тази снимка е от вилата в Банско – simply кецове, дънки и потник – така се носех дълго време докато още бях ученичка. Усетих колко е яко да ти е удобно, да си пазаруваш повече едноцветни дрехи и да изглеждаш добре във всякакви комбинации от тях.

2011

#7: Доста гръндж снимка. Така изглеждах през повечето време, а тая фиба с камъчета нон-стоп беше на главата ми, независимо какво носех като дрехи, аксесоари, обувки. Мисля, че тук съм най-много себе си. В този стил се чувствам най-комфортно и все залитам към такъв тип покупки. Е, вече ми се налага да нося и друг тип дрешки, но ако трябва да избирам, това ще е.

#8: В един определен момент започнах всъщност да се увличам по по-женствените неща като шалчета, шлиферчета и чанти през рамо. Започнаха да ми харесват за моментите, в които беше удачно да съм облечена така. И въпреки, че очилата и настроенията ми още бяха гръндж, започнах да заприличвам на и да се чувствам като млада дама. Кхъм. Чакайте, че ще се задавя.

#9: В 12ти клас си отрязах косата. Брутално. Имах огромна нужда да го направя и нито за секунда не съжалих.

#10: В следствие на което, на бала си бях ето така

prom

#12: После много време носех косата си ето така, защото беше трудно да я вържа, а пусната ме дразнеше адски.

#13: Косата ми растеше, вече започвах да я нося и пусната, а относно дрешките – продължих (както и до днес) да се придържам към едноцветните артикули по време на шопинг, за да съм сигурна, че мога да ги нося буквално с всичко. Точно на тази снимка съм направила едно модно престъпление – оранжаво + червено. Ама пък не е ли яко?

#14: И така, ето я най-най-прясната ми снимка, която вчера пуснах в Instagram. Така се чувствам в момента – свежарка. Обичам косата си вързана, пусната, рошава, къдрава – всякаква! Обичам и гардероба си. Отървах се от много излишни дрехи и обмислям добре всяка нова покупка. Стилът ми е някакъв микс от гръндж и елегантност в умерени количества, което супер добре ме дефинира и като човек.

Много ще се радвам под този пост във facebook да споделите някоя снимка тип before/after или просто с #mystylehistory. Всички сме минали през всякакви етапи, за да стигнем до това, което сме в момента. И ако харесваме резултата днес, то трябва да се гордеем с всяка стъпка, която ни е приближавала към него!

 

One comment

  • Много ми харесваш на снимката с фотоапарата <3
    Преди доста време бях пускала и аз такъв пост, ама май изчезна със стария ми блог 😀 Повярвай ми, най-вероятно още доста ще се променяш през годините. Лично аз смятам, че и колкото повече една жена остарява, толкова по-красива става, ако, разбира се, се поддържа 🙂
    Може скоро пак да пусна този пост! 🙂 Имам потресаващи мигове, което включва и боядисване на косата всеки месец в различен нюанс 😀

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *