Забранено?

Беше началото на август, средата на отпуската. Бяхме планирали перфектната почивка.

Тестваме я за утре вечер. ⛺

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Още предния ден разпънахме палатките в двора на вилата, за да сме сигурни, че всичко е наред. Взехме на заем 4 спални чувала, храна, която няма нужда от печене, в случай че не успеем да запалим огън, резервни дрехи, кибрити и запалки, аптечка, втори чифт обувки за всеки, дъждобрани, два фотоапарата, заредени телефони и малко бира. Разпределихме багажа в четирите раници и легнахме да спим.

Тръгнахме рано, имаше гъста мъгла. Ходихме около половин час до хижа Демяница. Знаете ли, че тогава асфалтовия път до хижата беше в строеж? Разминавахме се със самосвали нон-стоп. Кучето се побърка от страх.

Huts. 🏠

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Когато стигнахме хижата ни напръскаха първите капки дъжд. Почти 5 минути се чудихме дали да продължим. После тръгнахме към Василашките езера по туристическата пътека сред дърветата – един от най-уютните маршрути в Пирин.

The #woods. 🌲

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Ходихме в колонка – четиримата един зад друг. Първия и последния отговаряха за кучето.

Спирахме за почивка няколко пъти, преди да стигнем до Долното Василашко езеро. Беше пълно с туристи на групи – нормално, предвид сезона.

Продължихме. Знаех за Горното Василашко езеро, за разлика от много туристи. Пътя за него се отклонява от туристическата пътека с около 200 метра и не би го видял, ако не знаеш, че е там. Надявахме се там да няма тълпи и надеждите ни бяха оправдани.

The fireplace. 🍡🔥

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Веднага опънахме палатките, защото започваше да вали. Небето беше побеляло, а капките се виждаха по кристалната повърхност на езерото. И малкото хора, които си правеха пикник на мястото, се изнесоха бързо след като ние пристигнахме. Останахме съвсем сами. Представяте ли си го? Надлъж и нашир, докъдето ви стигат очите, няма и следа от човешко присъствие! Чувството е велико! Много по-велико отколкото можете да си представите. Няма да разберете ако не сте го изпитвали, но искрено ви пожелавам някой ден да го усетите.

🌲🌿🍄

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Противно на очакванията ни, дъждът спря. Решихме, че е време да хапнем. Беше хладно, а и онзи пушен бекон в раницата със сигурност не беше наистина опушен. Точно до палатките някой прекрасен човек преди нас беше направил огнище. Обезопасихме го с още камъни, докато не ни се стори абсолютно безобидно. Намерихме малко дърва, повечето от които трябваше да си нарежем. Тук можете да ме видите колко професионално се справям, кхм, кхм.

Into the woods. 🌲

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Носихме съчки на смени от едни мурени наблизо – първо те двамата, после ние двете. В крайна сметка запалихме стабилен огън.

Family. ♡

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Изпекохме каквото имаше за печене на каменната плоча и се събрахме около огъня да хапнем. Заклевам се в каквото кажете, че това е най-вкусната храна – тази, за която си се изморил, която сам си приготвил, която споделяш с любими хора, на любимо място.

Mountain dinner. 🍲🍴 Вечеря в планината.

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Напълнихме коремчетата точно когато започна отново да вали. Вече беше 8 вечерта – точно по залез.

Mountain sunset. 😍 #grammasters3

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Нямах никаква представа и мисля, че никога няма да разбера как е минало времето. След час опити да заспим се провикнахме през палатките и се събрахме четири човека и едно куче в едната палатка. Говорихме си, смеехме се, дори не помня за какво. Помня, че беше хубаво.

Скоро дъждът спря. Разбрахме, защото по палатката вече не тропаха ситните капчици. Отново излезнахме от палатките и помогнахме на тлеещите въглища да се превърнат отново в огън, около който да се съберем.

Do you wanna build a fireplace?! #mountaineering

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Вече беше тъмно. Виждаха се само поизмръзналите ни, зачервени и щастливи лица, които отразяваха светлината на пламъците. И да ме питате колко и как е продължила вечерта ни около огъня, няма да мога да ви отговоря. Не помня тези дребни подробности в онази велика шир. Помня това, което беше толкова велико, колкото мястото, на което бяхме. Помня, че ни беше мирно на душите и весело на сърцата.

Спах добре, беше ми топло – бях гушната от мъж и куче – как да не ми е било? Събудих се рано. Не зная колко рано точно, но лъчите на слънцето едва галеха палатката.

Разкопчах ципа на палатката и с Фюри излезнахме навън. Разходихме се, а тя поджапа в огряното от първите лъчи езеро. Беше толкова щастлива. Аз също.

Happy doggie. 🐺 #doggie #germanshepherd #doglove #dogsofinstagram

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Съвсем скоро и останалите се присъединиха към нас. След краткото гущереене на чистия въздух и топлото слънце беше време за закуска…

Mountain breakfast. 🍅🍴 Закуска в планината.

A photo posted by Empirina (@empirina) on

…а след това и време да прибираме палатките. На мястото на храната в раниците ни вече бяха торбичките с боклуци. След като се убедихме, че жаравата от огъня ни е съвсем изстинала, прибрахме останалите дърва на близо, за следващите, които ще опънат палатките на същото място. Тръгнахме си щастливи, заредени и с песен на уста.

A photo posted by Empirina (@empirina) on

Дано този абсурден законопроект не мине.

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *