#СватбенПост: Поканите Или как дизайнер и програмист се спират на натурално дърво

Все по-голяма треска ме тресе, защото остават точно 3 седмици до Големия Ден! ♥ Чувството е разкошно и съм толкова доволна от себе си, че няма напрежение, няма бързане, но в същото време има вълнение от тук до небето и обратно! Успявам да се насладя на всеки миг от подготовката и както вече казах не веднъж – най-доволна съм от решението си да не наемам декоратори.

Днес фокуса ни пада върху поканите! Разкошните ни, прелестните ни, уникалните ни покани, които са семейно творение, които обожаваме, които станаха толкова красиви и толкова Наши, че повече няма накъде! Усещате колко се вълнувам, нали?!

_MG_5154

Идеята

Винаги съм мислила, че поканите ще са ми най-малкия проблем, предвид професията ми. Да, ама не. Оказа се мнооого по-трудно отколкото си мислех. Честно да си призная, направих 5 варианта, докато нацелим това, което искаме. Все гледах pinterest и други вдъхновяващи сайтове, харесвах си нещо, черпех идеи, а накрая се разочаровах от резултата.

И така около месец-два, докато не установих, че просто не мога да си представя Нашите покани да са на картончета. Тогава се намеси тати, който даде идея за покани върху дъсчици. Прегърнах идеята и започнах да мисля в тази посока. Първоначалните планове бяха да пирографираме надписите върху светло дърво. Обаче аз не се чувствах ок с този вариант. След кратко мислене установихме, че ще бъде най-добре да вземем светъл дървен материал (в случая: липа), да го боядисаме и да издълбаем надписите, за да се покаже светлата част и да се получи това, което виждате на снимките.

Направих си типографията от един латински шрифт, който много ми допадна, нарисувах си планинския пейзаж (по идея на мама!), тате оразмери и боядиса дъсчиците, а един семеен приятел ни предостави рутера, който издълба всичко в дървото.

Представях си го много хубаво, а резултатите надминаха всичките ми очаквания!

Общото време, което костваше направата на една покана беше около 2 часа, без последващото “опаковане” и надписване.

pokana-za-svatba

Опаковката

След като бях построила 3 кули от покани за раздаване, дойде много сложната задача да измисля как да ги поднеса, защото, очевидно, в плик не може.

Сетих се, че в Jumbo продават торбички от рециклирана хартия и реших да отида да проверя дали биха fit-нали вътре нашите покани. Взех 10 за проба и се получи повече от чудесно.

Ето и как направих всяка покана готова за поднасяне:

1. Отрязах дръжките на торбичката, защото се оказа прекалено рисково да ги отлепям.

ръчно-правено

_MG_5146

2. Пъхнах поканата в предната част на пликчето, защото в задната не се събира.

покана-за-сватба

покана-за-сватба

3. Отрязах около метър лента за панделка — която също си набавих от Jumbo — и я вързах красиво и асиметрично около цялата покана. В някой ъгъл написах до кого е адресирана покана и та-даааа!

покана-за-сватба

покана-за-сватба

Всичките ни гости останаха страшно впечатлени от поканите, а ние сме много доволни, че успяхме да ги зарадваме и да им направим малък подарък освен покана. Мисля, че всеки ще намери къде да си сложи планинската картинка и ще си ги пазят. :))))


И в края на този пост искам да отговоря на един много често задаван въпрос:

Защо искаш сватба и брак?

Това стана все по-честа тема на разговор, защото в различните компании има поне по един човек, който не иска сватба, не иска брак и никога не е искал. Аз мисля, че открих първопричината още от много мъничка да си представям сватбата си и да искам да имам такова животно като брак. Мисля, че всичко идва от там, че моите прекрасни родители са ми дали такъв пример с техния брак, който е породил в мен желанието и аз да живея по този начин. Затова, хора, старайте се да поддържате брака си такъв, че дацата ви да поискат да се оженят един ден!

Желая ви прекрасен ден, а ако ви предстои да решите какви ще бъдат вашите покани и нашите са ви допаднали, можете винаги да ни пишете тук за изработка на такива!

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *