Моята бременност | Първи триместър

Първият триместър на бременността е изпълнен с много изненади, различни емоции и непознати до момента физически състояния. И колкото и сходни да са симптомите и емоциите, всяка жена преживява своята бременност по индивидуален начин. Затова днес избирам да Ви споделя моите емоции, моите проблеми, моите изненади. Моите първи три месеца с малко човече в коремчето. :)))

Първите признаци

Разбрах, че съм бременна с тест. Нямах никакви признаци, по-различни от ПМС. Надявах се, разбира се, както всеки месец преди това, но единственото, което леееко ми подсказа, че може би се е случило, беше лесното задъхване и леко засилената умора около обяд. Всичко останало беше в абсолютна норма за мен. Гърдите ми не бяха по-болезнени, не ми се гадеше, не бях замаяна, не пишках по-често от обикновено. Дори втората чертичка на теста не беше толкова ясна, колкото първата. Затова го повторих по-късно същия ден, със същия резултат.

Следващите няколко седмици

За тези от Вас, които не знаят, бременността клинично се измерва в седмици, като започва от първата дата на последната Ви менструация. Тоест, повечето жени разбират, че са бременни, едва в 4та или 5та седмица.

Когато се прибрахме в България, аз все още нямах никакви симптоми на бременност. Разбира се, емоцията ми беше огромна и първото нещо, което исках да направя, беше да си запазя част за първата ми женска консултация. Въпреки тестовете, имаш нужда някак да потвърдиш още един път. Затова повечето жени ходят на ехограф още в 5та седмица или веднага щом видят двете чертички.

Отдавна знаех, че искам да се следя в Акушерски кабинет “Зебра” и бързичко им писах, за да си запазя час и да се срещнем скоро. Е, оказа се, че няма да е толкова скоро, защото ме убедиха, че няма нужда да ходя преди 8-10 седмица. Повече за “Зебра” ще пиша в съвсем отделен пост.

Първи преглед

Първият преглед представляваше обстоен разговор с Йоана и Илона от “Зебра” и разглеждане на въпросника им, който бях попълнила, за да преценим дали има нужда нещо да се следи по-подробно и концентрирано. Разбира се, бяхме заедно с мъжа ми, който участва активно във всяко нещо, свързано с бременността.

Освен разговора ни със зебрите, ме очакваше и д-р Николова в Свети Лазар, която ми направи първия ехографски преглед. Чух сърчицето на малкото бебе и се учудих, когато го видях – едва в 8ма седмица, но вече имаше форма, не беше просто една точка! Беше толкова вълнуващо, че усмивката ми стигна до ушите. Поне! 

Симптомите

Радвах се на случващото се, ходех на работа без проблем (е, на 2 пъти заспах на пуфа в офиса през обедната почивка, но…) и си мислех колко е разкошно, че не ми се гади и не повръщам!

Докато не влезнах в 9та седмица и не започна моята безкрайна сага с ужасяващото 24/7 гадене и повръщане без график. Беше ми адски зле, не можех да ям, повръщах от всякаква миризма и, съответно, бях много отпаднала заради липсата на хранителни вещества. All in all, прекарах около 6 седмици в леглото, хранейки се по 1-2 пъти на ден с бейкролс със сол, солети, безвкусни бисквити или, в най-добрия случай, варени картофи и сирене. 

Две неща ми помагаха да овладея гаденето: домашна джинджифилова лимонада и таблетки за смучене Емил. Абсолютно нищо друго не ми помагаше, мъчех се по цял ден, спях по 12-16 часа на денонощие от липса на енергия и, разбира се, изгубих желание за всичко. Мислех само колко много искам да ми мине и да бъда пак себе си.

Rocking mama 🤘♥ #happy #blogger #pregnant #momtobe #ootd #lblogger #blog #spring

A post shared by Empirina (@empirina) on

Физическите промени

Толкова ми беше лошо и от толкова време дните ми минаваха в леглото, че изобщо не бях забелязала – вече имах коремче! Толкова отдавна си мечтаех за този момент, че дори съм стояла пред огледалото и съм си пълнила корема с въздух, за да си представя как ще изглеждам, когато съм бременна! Никога не съм се притеснявала, че фигурата ми ще се развали, че ще изглеждам дебела (кой, по дяволите, може да си мисли това в такъв щастлив момент?!?!), че няма да се събирам в старите дънки…

Обожавам коремчето си още от първия миг, в който го забелязах! Беше мъничко, издуто само ниско долу, все едно съм преяла. И нямаше начин да го глътна! И беше твърдичко, сладичко, гушкаво… ♥ 

Мисля, че с физическите промени осъзнах постепенно и напоително – в мен има човече; има малки крачета и ръчички; скоро ще може да ме чува; влюбена съм!

Влюбена съм в нещо, което никога не съм виждала и усещала…как е възможно?

Когато много искаш деца често чуваш или четеш, че това е чудо, че е влюбване, че е обич, на която не си мислил, че си способен. Но всичко това стои някъде встрани от теб и не можеш да го осъзнаеш докато не го изпиташ сам. Тогава разбираш, че думите са толкова безлични пред тази емоция!

Общо взето

Първият триместър мина много бързо!

  • В началото нямах голяма пресдтава какво точно се случва и животът ми течеше с нормалния си ритъм.
  • След това започна периодът с гаденето, последвано от повръщане и единственото, за което можех да мисля е как да хапна поне мъничко, защото не ми беше позволено да се оставям без храна и вода за дълго време.
  • Също така, доста се тревожех, когато не успявах да изпия фолиевата киселина за деня, отново заради гадене.
  • Дните минаваха в сън и четене на книжки, за да минат по-бързо и да дойде моментът, в който ще мога да се наслаждавам на бременността си.
  • Към края на първия триместър повръщането се регулира и се превърна в сутрешно. Гаденето също се появяваше да напомни за себе си само сутрин.
  • В края на трети месец вече имах коремче, което може би доста хора биха сбъркали с преядено, но вкъщи много му се радвахме.
  • Мисля, че Фюри усеща, че съм бременна още от самото начало. Стана й навик да ляга с глава близо до коремчето ми.

Надявам се този пост да е бил полезен или интересен за Вас. Напомням, че още събирам въпросите Ви във facebook & instagram и скоро ще отговоря на всички тях в отделен пост. 🙂 

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *