Историята на моето кърмене Всеки проблем има своето решение

Този пост е доста дълъг и подробен. Ако не искате да изчетете цялата история и имате нужда от конкретен съвет, в края на поста ще намерите синтезирана информация (просто кликнете на линкчето и страницата автоматично ще се скролне) как се справих със следните проблеми:

Също така, в края на поста съм оставила координати на консултанти по кърмене и мнението ми кога е време да ги потърсите.

Историята

След като раждането не протече точно така, както си го бях представяла, но все пак се справихме чудесно, си мислех, че няма какво друго да ме изненада и нещо, за което да не съм готова. Толкова бях чела, толкова дълго се бях подготвяла и толкова вярвах в естествения ход на нещата. Бях наясно с много от възможните усложнения и бях готова да реагирам в случай на нужда, но определено не си мислех, че ще се случи на мен. Представях си как майка и бебе остават в една стая и кърменето просто се случва. Разбира се, този развой на събитията е възможен, но всъщност обичайно не е толкова лесно.

През бременността бях посетила само две лекции за бременни, като и двете бяха на тема кърмене. Това беше най-доброто ми решение – да си подаря тези две лекции. Така бях подготвена, че проблеми може да има, но също така има и решения. Много се надявах да не ми се налага да вкарвам наученото в употреба, но бях спокойна, че съм запозната.

Още от раждането

Както знаете от поста ми за раждането, Матей ми беше даден веднага, щом ме настаниха в реанимация и веднага засука. Усещането беше великолепно, той изглеждаше доволен и се насладихме максимално на този момент. В следващите часове и дни, единственото нещо, което остана да чакам, беше слизането на млякото. Изобщо не се притеснявах за нищо, защото след първото сукане бяхме разделени само 6 часа, след които малкия беше при мен и го кърмех на поискване. Знаех, че нещата ще се получат. Всъщност те вече се получаваха. И така докато не настъпи

Ден втори – разранени зърна

Изключително изненадана от болката при сучене, която ми беше чужда до този момент, огледах гърдите си и забелязах, че зърната ми буквално са напукани и зачервени. Знаех, че може да се случи, но също така знаех, че правим нещо грешно. Първоначално си помислих, че не слагам Матей правилно на гърда и започнах да коригирам позата, но болките продължаваха. Веднага изпратих Фиши да ми купи и донесе в болницата една тубичка ланолин (този на Lansinoh няма нужда от отмиване) и веднага започнах да мажа. Имаше леко подобрение, но все още нещо не беше наред. Споделих с Илона, която е доброволец консултант по кърмене, и тя мина на следващия ден да ни види. Според нея Матей имаше “плитко засукване” и се осъмнихме за скъсена юздичка. Коригирахме заедно още малко позицията, но трябваше да мине време, за да се възстановят зърната и да се прецени дали все още има проблем.

Кошмарната първа нощ вкъщи

На четвъртия ден ни изписаха и се прибрахме вкъщи. Бях много щастлива и също толкова изтощена. Възстановяването от секциото не беше лесно за мен и крадеше много от енергията ми. Проблемът с гърдите още го имаше, но стисках зъби и кърмех, защото знаех, че трябва да мине време. Болките бяха поносими известно време, но от един момент насетне започнаха да се разпространяват по нервни пътища към ръцете и краката. Мисълта за следващото кърмене не беше свързана с приятни емоции, а с притеснение. Нощта беше дълга, Матей се скъса от рев, искаше да суче непрекъснато, а аз едва издържах. От 22:00ч. вечерта до 05:00ч. сутринта беше буден, неспокоен, а в един момент дори отказа да суче.

Тогава реших, че е време да премина на следващ левъл и да извадя помпата. Тук искам да вметна, че най-смислената покупка преди раждането беше електрическата помпа Medela Swing, която препоръчвам на всяка, ВСЯКА жена, която смята да кърми. За половин час изцедих 20мл. мляко, нахраних Матей от бутилка и той заспа, ние също. Най-блажените 3 часа сън в живота ми, след всичките притеснения и безсъние.

На сутринта вече знаех какво трябва да направя. Имах нужда от консултант по кърмене и без да губя време реших да пиша на Христина Янева (Хедра), защото знаех, че ако Матей има скъсен френулум, тя ще може да го диагностицира. Отговори ми съвсем скоро, разбрахме се да дойде вкъщи след 5 дни, когато имаше свободен прозорец, а до тогава аз продължих да цедя и да храня Матей от бутилка, за да дам време на гърдите ми да се възстановят, като пробвах по средата на някое хранене да го слагам на гърда колкото издържа, за да не отвикне да суче.

Консултацията

Хедра дойде вкъщи, когато Матей беше на 10 дни. Носеше везна, за да го претеглим и с радост установихме, че е възвърнал изгубените 200гр. от рожденото си тегло. Това беше добър знак – означаваше, че аз имам достатъчно мляко и нямаше нужда от дохранване. Христина ми показа няколко пози за кърмене, за да мога да избера тази, в която ми е най-безболезнено. Зърната ми бяха в много по-добро състояние, но се беше появил друг проблем – вазоспазми. В крайна сметка се оказа, че Матей има скъсен френулум (ципата/юздичката под езика) и след първите няколко минути сучене му става изключително трудно и започва да мачка зърното в устата си.

Съветите на Хедра в нашата ситуация бяха:

  • аз да започна да пия добавки, които да облекчат вазоспазмите;
  • да кърмя толкова, колкото мога (с компресия), като не позволявам на гърдите да изпаднат в състояние, което ми носи нетърпими болки, а през останалото време да цедя и да давам от бутилка;
  • да изчакам известно време, защото повечето деца с подобен проблем се научават да компенсират за неудобството, което им причинява юздичката и започват да сучат добре;

Така приключи нашата консултация на място и продължихме да държим връзка по мейл.
Главно кърмех сутрин, когато Матей се е наспал хубаво и не е раздразнителен, или нощем, когато почти не се събужда и прави всичко инстинктивно. Много беше важно да го правя в точните моменти, за да се получава.

10 дни кърмене и решението за хирургическа намеса

Една сутрин, сякаш с магия, Матей засука много добре и изкарахме цялото кърмене без никаква болка за мен. Реших да опитам отново със следващото хранене и така, учудващо, изкарахме цяло денонощие само на гърда. Животът без 8-10 изцеждания в денонощие е прекрасен, само това ще кажа! Много се радвах, че нещата се получават. Продължих да кърмя с кеф, но вазоспазмите не отшумяваха напълно и от време на време отново имаше болка.

Преди да решим да подложим Матей на процедурата по коригиране на френулума, взехме предвид всички възможности и евентуалните последствия от тях. В никакъв случай не исках да подложим детето на рискова процедура само заради моя дискомфорт. Оказа се обаче, че колкото повече чакаме, толкова по-сложно може да стане коригирането, а заради юздичката е възможно вбъдеще да има много проблеми. Да, може и да не се отрази по никакъв начин, но не искахме да рискуваме и решихме да действаме, особено след като разбрахме, че процедурата е козметична, без болка за детето и се случва за минути.

Обратно в изходно положение

След корекцията на юздичката очаквах промени в поведението на детето и евентуално отново малко проблеми с правилното засукване, защото за него беше нещо ново да може да движи езика си повече и да достига до места в устната кухина, където преди не е можел. Затова не обърнах особено внимание на първите хранения, придружени с болка. След като нямаше никакво подобрение в рамките на няколко дни обаче, започнах да се притеснявам, че е станала някаква беля с езичето. Отхвърлихме тази възможност, след като забелязахме, че раничката вече е напълно заздравяла.

Проблемът обаче не спираше тук, защото Матей започна да се държи много странно на гърда, да се изнервя бързо, да плаче, да не иска да яде, при положение, че видимо е гладен. Започнах да се притеснявам много, защото не знаех какво му е. Същата тази нощ забелязах, че нослето му е много запушено и при опити да го отпуша излизаше доста втечнен секрет. На следващата сутрин посетихме педиатърката ни и установихме, че малкия има задна хрема. Взехме мерки за нея и аз се успокоих, че проблемът е малък и скоро отново ще сме в ритъм. Но не бях права…

Млечницата

Установих, че Матей има млечница, а в същото време зърната ми отново бяха в ужасно състояние и кърменето започна да боли повече от всякога. Болките не бяха само повърхностни, а продължаваха и навътре в гърдата, подобно на бодежи. Зърната бяха като “излъскани”, кожата сякаш светеше, и бяха станали светло розови на цвят. Болките не бяха само при сучене, напротив, дори между храненията болеше повече.
Заради млечницата, Матей видимо изпитваше дискомфорт при хранене, дърпаше се от гърдата с плач, а след това продължаваше да плаче от глад. Инфекцията се беше разпространила по червата и имаше гъбичен обрив на дупето.
Изчетох няколко статии по въпроса и се консултирах с педиатърката на Матей. Тя препоръча да мажа него с Дактарин. Според нея, ако инфекцията се е прехвърлила на гърдите ми и премине навътре по каналите, се налага лечение, което не е съвместимо с кърменето, но ме посъветва да изчакам, за да се убедя, че е млечница наистина и моят проблем.

Започнах да цедя с помпата, за да дам време на зърната да си починат, а Матей се хранеше по-спокойно от шише на този етап. Нека ви кажа, че цеденето е нещо много трудно. Както знаете, малките бебета се хранят на около 2-3 часа. Това означава, че ако детето започне да се храни в 9, следващото хранене започва най-късно в 12. Храненето от бутилка при Матей отнемаше около половин час, цеденето на следващата доза на мен ми отнемаше между половин и един час, приспиването му също траеше около половин час. Общо взето имах по около час между храненията, в който да си избера дали да се нахраня, дали да поспя, дали да се изкъпя или просто да се насладя на тишината. Главата ми се пръскаше от болка, забравях да се храня, забравях да пия вода. Много е важно в подобен момент хората около вас да ви подкрепят психически и да ви подсещат да не занемарявате елементарните си физиологични нужди. Няма да забравя тези 3 часа, в които баща ми гледаше малкия между храненията, майка ми беше на пазар, Фиши готвеше вечеря за всички, брат ми правеше голям фреш от ябълки и моркови за мен, а неговата приятелка ми помагаше със стерилизирането на бутилките. Почувствах се много добре тогава, защото осъзнах колко много хора се грижат за мен и са готови да помагат. МНОГО Е ВАЖНО! Признавам, че това беше един период от 10 дни, в които почти се бях отказала от кърменето. Ключовата дума обаче е почти.

Моята спасителка отново се оказа Хедра. След кратка дискусия по мейл, в която аз описвах ситуацията ни, тя каза, че със сигурност става дума за млечница. Също така ми сподели, че според нови проучвания се е оказало, че млечницата не може да влезе по каналите на гърдите! Инфекцията е повърхностна и минава за няколко дни, като гърдите се третират със същото, с което третирате устичката на бебето.
Така започнах да мажа себе си всеки път, когато мажех неговата устичка с Дактарин. Болката започна да стихва и за около 5 дни беше отшумяла достатъчно, за да започна да кърмя пак.

Отказ от гърда

С радост установих, че болката вече е по-силна между храненията отколкото по време на кърмене. Матей обаче имаше странно за мен поведение. Сучеше добре първите няколко минути, след което се дърпаше от гърдата, отново с плач. Знаех, че няма как да се е нахранил за толкова кратко време. Бях принудена да цедя отново и да го слагам на гърда колкото издържи. Беше ми напълно ясно какво се е случило…
За времето, в което се налагаше да цедя и давам млякото от шише, Матей се беше научил да се храни мързеливо и усилията, които трябва да прави при сучене го изнервяха. Търсеше бутилката. Тогава се съкруших съвсем, имах усещането, че отблъсква мен, че не съм му нужна, че кърменето ни е пълен провал – все кошмарни усещания за една майка, особено още в първите месеци.

В отчаянието си отново писах на Хедра, като знаех, че това са последните усилия, които правя по отношение на успешното кърмене. Имах ужасното усещане, че няма да се справя. Обаче Христина е моят ангел! Винаги успява да ме успокои и да ми даде страхотен съвет, който работи! Според нейните думи не е страшно детето да погладува малко, стига майката да е готова да издържи психически на това. Просто трябва да се стегнеш, да спреш да предлагаш бутилката и да прекараш време с детето си, дори това да означава да предлагаш гърда на всеки 15 минути. Бебето трябва да забрави за бутилката. Точно така стана и при нас!

От тогава, за щастие, нямаме никакви проблеми с кърменето!

Синтезирано

Съвсем накратко, в почти таблична форма, ще изброя какво най-много ни помогна в различните ситуации, за да може да действате веднага, щом имате подозрения за някакъв проблем! Съвет номер 1, разбира се, остава да се свържете с консултант по кърмене, който ще помогне най-адекватно във вашата конкретна ситуация.

Разранени зърна поради неправилно засукване

  • много често мазане с овлажняващ крем/ланолин, за предпочитане без отмиване, защото водата изсушава кожата допълнително;
  • при по-сериозно състояние 1-2 дни цедене, ако помпата е по-щадяща от устичката на бебето;
  • въздушни бани – оставяйте гърдите си да ‘дишат’, ако можете стойте голи вкъщи;
  • мазане на зърната с кърма – тя е антисептична и предотвратява възпаления и инфекции;
  • коригиране на позата и засукването (тук ще ви е полезен консултант, ако не мислите че се справяте сами);
  • откриване на истинският проблем (кърменето не трябва да боли! ако боли и разранява, значи със сигурност има някакъв проблем, който трябва незабавно да отстраните!);

Вазоспазми

  • коригиране на позата и засукването (тук ще ви е полезен консултант, ако не мислите че се справяте сами);
  • разтривка с пръсти от краищата на ареолата към зърното след кърмене, за да се ороси отново обезкървения участък;
  • приемане на добавки, спомагащи оросяването и кръвотока (в моя случай Хедра препоръча L-аргинин, магнезий и витамин Д, но задължително говорете с консултант преди да решите да приемате каквото и да е, защото може да не се наложи!);

Скъсен френулум при бебето

  • на първо място се уверете, че френулумът наистина е скъсен – това трябва да бъде диагностицирано от специалист;
  • Опция 1: да изчакате между 1 и 3 месеца, като дадете време на бебето да се научи да компенсира за юздичката и да суче правилно и ефективно, като междувременно много внимателно следите наддаването му и внимавате за лактацията;
  • Опция 2: корекция на френулума чрез хирургична намеса;

Ако имате този проблем и изберете Опция 2, но не знаете къде да отидете, пишете ми и ще ви пратя при нашия УНГ, който се занимава с бебета.

Странно поведение при бебето по време на кърмене

Когато забележите промяна в поведението на бебето по време на кърмене, направете внимателен анализ на ситуацията и се уверете, че не е моментно състояние, т.е. изчакайте същото нещо да се повтори поне при 10 хранения, преди да се притеснявате. Промяната в поведението може да се дължи както на временно неразположение, така и на сериозен проблем, така че не го подценявайте.

Млечница при бебето, която преминава върху гърдите

Запомнете, че млечницата не се разпространява по каналите и не се съгласявайте да приемате медикаменти, които налагат преустановяване на кърменето.

  • разпознаване на млечницата – вижте снимки в интернет и се уверете, че става дума за млечница, а не просто побеляване на езичето от кърмата;
  • започване на паралелно лечение на устичката на бебето и на гърдите ви с един и същ медикамент (при нас това беше Дактарин);
  • ако инфекцията се е разпространила по червата на бебето и се е образувал обрив на дупето, посъветвайте се с педиатър с какво да го лекувате, защото обикновените кремчета за подсичане не вършат работа в случая и трябва да се третира с противогъбичен препарат;
  • редуване на Дактарин и кокосово масло за гърдите;
  • въздушни бани – оставяйте гърдите си да ‘дишат’, ако можете стойте голи вкъщи;
  • топъл душ ще облекчи болките навътре в гърдата;
  • цедене и хранене от шише – ако болката в гърдите е твърде силна;

Отказ от гърда и предпочитане на бутилка

  • най-напред, ако ви се наложи да храните от шише поради някаква причина, научете се как да го правите така, че да е максимално подобно на храненето от гърда: https://xedra.wordpress.com/2009/10/29/bottlefeeding-2/;
  • аз използвах Calma накрайникът на Medela, който имитира усилията, които бебето трябва да положи при хранене от гърда, когато се опитвах да върна Матей към сукането;
  • възможно най-скоро премахване на всякакви бутилки и оставяне няколко дни само на гърда, независимо от поведението на бебето;
  • консултант по кърмене би ви помогнал много, ако не сте сигурни какво и как да направите;

При наличието на какъвто и да е проблем с кърменето, с който смятате, че не можете да се справите сами, много важно е незабавно да се свържете с консултант и по негова преценка, ако е нужно, да се срещнете! Повярвайте ми, ще си бъдете много благодарни, когато се справите с проблемите! Защото ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ! Няма, повтарям – НЯМА проблем с кърменето, който не може да бъде разрешен ако е хванат на време и се процедира правилно. Затова не губете и минута, а действайте.

Препоръчвам да се свържете с Христина Янева – Хедра – ТУК или с Ася Демирева – ТУК. Те са сертифицирани консултанти по кърмене и консултациите им са платени. Ако нямате възможност за платена консултация или живеете извън София, можете да намерите консултант-доброволец, който е близо до вас (ТУК) и също може да ви помогне безкрайно.

Не се колебайте да ми пишете ако имате нужда от съвет или емоционална подкрепа!

5 comments

  • Поздравления за упоритостта и проявената смелост! Разказът Ви наистина е трогателен и показва до къде може да стигне една майка в желанието да даде на детето си най-доброто! Желая Ви успешно и приятно дълго кърмене (един прекрасен период, на който да се насладите взаимно) 🙂

  • Много полезен и вдъхновяващ блог пост, Пирина! В него са преплетени силата на майчината обич и безкрайната вяра и упоритост, които жената получава, когато стане майка.

    Много добре описани проблеми и решения, които вярвам, ще помогнат на много майки.

    Хедра е наистина ангел! Виждах с нея преди да родя, за да се подготвя за основните неща при кърменето и кога да ми “светва червената лампа”, както самата тя се изрази. Изключителен професионалист и много позитивен човек. Винаги намира решение!

    Пожелавам ти безпроблеменно кърмене оттук нататък и много щастливи дни и спокойни нощи с малкия чаровник Матей! 🙂

    • Благодаря, Дарина! Споделено е мнението ни за Хедра, определено. 🙂

  • Харесва ми спартанския подход – да гладува, докато се научи! 😀

    Много се радвам, че сте се оправили. 🙂

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *