МАЙКО МИЛА, тези от ОЛЕ МАЛЕ са мега яки!

Не мога да повярвам колко отдавна не съм писала тук! Бях изпаднала в някаква психо-емоционална-философска криза и обмислях какво точно искам да правя на моето уеб местенце. И имам нови планове, но не и достатъчно време към момента, затова просто продължавам да споделям с вас всички онези хубави неща от живота.

И като казах хубави неща от живота…успях да стигна до A to Jazz и тази година! А тази година организаторите бяха надминали себе си! Беше жестоко на любимата поляна. Имаше много сладурска мини-караванка на Somersby, която беше брандирана в най-новия им вкус – диня. Много лятно и всичко, но любим ми остава сайдерът с круша.
Anyway, да не се отклонявам твърде много от темата… Базарът беше разкошен! Главно заради него отидох. Имах едни събрани парички точно за този базар и исках да си ги изхарча за хубавинки. 🙂 Знаете как е.

МАЙКО МИЛА, тези от ОЛЕ МАЛЕ са мега яки!

Реших първо да обиколя базара веднъж за набелязване и после втори път за пазаруване. Стигнах до щандчето на ОЛЕ МАЛЕ, казах си МАЙКО МИЛА и си изпуках парите. Ама какво е имало след тях? Край, хора. Това беше. Не помня. Не знам. Просто на това малко щандче имаше толкова много страхотни неща, че дори не успях да ги разгледам всичките! Аз още не разбирам как може на толкова пространство да се побере толкова творчество. Трябваше да кажа на всички да млъкнат, за да мога да се концентрирам и да разгледам. Грабнах едни превъзходни, ръчно изработени неща, с които напълних торбата и си тръгнах. Мега доволна. Хич нищо друго не исках повече от тоя живот в тоя ден, освен да се прибера и да си гушкам дакела. Честно.

Книжко-дрешката сякаш стоеше и ме чакаше. Изобщо дори не исках да поглеждам останалите, просто тази си я познах и си представих всички книги в нея. Но не ми вървеше да я взема сама, след като точно в съсество стоеше и ме викаше книгата със смешни истории на МАЙКО МИЛА. Веднага я добавих в торбата.

И ей така, за да ми е лятно и празнично, реших да си взема и една детска фиба. Да си я слагам в косата и да се чувствам отново на 10.

А дакела и котката са някаква неземна магия! Вижте ги! То не са цветове, не са детайли. Запознах се и с жената, която ги изработва. Изключителна! “И очичките съм им рисувала и лакирала!” Абе, нямам думи. Тези жени там заслужават всичкото признание на света. Творци до мозъка на костите си. Ама така става, когато правиш нещо с много желание.

Котката веднага я познах за Мира и Явор и я добавих в чантата, да прави компания на дакела. А, между другото, дакела все още си няма име. Приемам идеи. Настанил се е много удобно на рафта с любимите книги и орхидеята, скоро няма да слиза от там. Та, ще се гледаме всеки ден. Поне име да му дам, като му казвам “добро утро” сутрин да има как да го нарека. :))

А ако още не знаете за ОЛЕ МАЛЕ…

Сайтът „Оле Мале!“ е замислен в помощ на майките на деца с увреждания и тяхната финансова и работна независимост.

Общо взето, отивате на www.olemale.bg и разглеждете всички тези невероятни, ръчно изработени неща, които са направени от още по-невероятните майки на деца с увреждания. Следващия път, когато се чудите какво да подарите на някого, моля ви, отворете първо ОЛЕ МАЛЕ. Много е вероятно там да намерите страхотен и уникален подарък, а същевременно да подпомогнете една много упорита жена. Или няколко.

Хайде, до следващия път!
И дайте да го кръстим този дакел най-сетне!

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *