Болката, тази моя приятелка

Няма как да ме следвате отдавна и да не знаете, че страдам, направо свръх-страдам от дископатия. Или вече е дискова херния. Не знам, но проблемът с гръбнакът ми е голям. За тези, които са в подобно положение, ще говори нещо като кажа, че имам дегенеративен проблем на междупрешленните дискове и по-точно – L5S1. На прост човешки език – имам износване на междупрешленния диск между последните прешлени над опашката. Представете си го така – между прешлените има една мекичка тъкан, която играе ролята на амортесьор. При мен я няма, или е много малко, или е изтекла. Не знам точно кое, но при всички положения страдат корените на нервите и в момент на криза проблемът е жесток. Цялото нещо се е получило от изкривяване на гръбнака, което не знаем от какво се е получило, но си го имам и до днес.

Болката?

Болките са брутални. Жестоки. По-силни от всичко, което някога съм изпитвала. А съм татуирана на едни от най-болезнените места и съм изтърпяла всички контракции от раждане. Не знам дали можете да си представите за каква болка става дума. Възпаляват се нервите, заклещват се, спазмират се мускули. Боли не само кръст, но и целия крак. Хората си мислят, че се шегувам, защото когато нямам възпаление или съм го туширала, не личи изобщо, че някога нещо ми е имало. В кулминация на криза са ме виждали само най-близките ми роднини и са се плашили. Понякога не мога да се движа изобщо. Не мога да си обуя сама чорапите, нито да стана от леглото без помощ. Едва се завъртам, ако изобщо успея.

Историята

Диагностицираха ме преди 3 години и половина, след като аз търпях жестоки болки в продължитение на цяла година, без да знам от какво са. Идваха и си отиваха, а аз всеки път се надявах да е за последно. Когато повърнах и изгубих съзнание от болка, преценихме, че е крайно време да отскочим до някоя болница. Знам колко тъпо и безоговорно звучи, но така беше.

Последва един изключително нелеп преглед при невролог във ВМА, където никога повече не искам да се връщам. Още повече, това беше при положение, че отидохме уж с връзки. Преди това бяхме ходили веднъж с Фиши по време на празници, но буквално ни изгониха с думите “болките в кръста не са спешен случай”.

Какви стъпки предприех в лечението?

  1. Невроложката във ВМА, която ме изпрати на магнитен скенер, ми изписа противовъзпалителни лекарства, които трябваше да пия в продължение на един месец. Не помогнаха за проблема, но за сметка на това ми създадоха проблеми със стомаха. При повторното посещение при нея, тя зави, че трябва да ги пия още толкова време. Познайте дали ги пих и дали някога пак отидох при нея?
  2. Тогавашният ми физиотерапевт ми обясни точно какъв проблем имам, като каза, че се притеснява, че с времето може да се стигне до дискова херния и ми препоръча да си бия инжекции с колаген и хиалуронова киселина, за да се запълни това липсващо вещество между прешлените. Инжекциите бяха скъпи, ~400лв на курс, като се биеха мускулно през ден. Решихме да пробваме, като паралелно се опитах да правя лечебната физкултура, която ми беше дал той, но съвсем скоро установих, че не се чувствам добре от нея и спрях. Направих жестока протеинова диета, свалих 9кг за 6 седмици и продължих с инжекциите. На третия курс инжекции осъзнах, че не помагат и ги спрях по средата. Тогава и забременях.
  3. Знаех, че трябва да направя нещо по отношение на този мой проблем, но бременността не беше точното време. Слава богу, нямах проблеми до 7ми месец, но с натежаването на коремчето, разбира се, се получи възпаление отново и лежах 1 месец, за да отшуми. Не беше съвсем критично и просто си почивах.
  4. След раждането дойде страшното. Първите месеци отново нямах проблеми, но с идването на пролетта и влажното време, сагата се започна. Матей натежа и започна да изисква повече разнасяне, както и приспиване на ръце, което не помагаше. Прекарах 2 месеца в непрекъснати падения и възходи, придружени от почти непрестанна брутална болка. Най-жестоката кризя, която съм правила някога.
    Първоначално мислех, че с повече почивка нещата ще се оправят, но не се получаваше. Тогава, по препоръка на познат, отидохме при един доктор в с. Кривина, който е нещо средно между лекар и чакръкчия. Бях много скептична в началото, но само след 2 процедури при него се изправих на крака. До следващия път… Отново ходих при него, но вече нещата не се оправяха. Той твърдеше, че отщипва прехапания нерв с масаж. Адски болеже този масаж, но реално се чувствах по-добре след това. Докато не се прибера и не усетя пак познатата болка. Дори се мазах с един антибиотичен мехлем, който трябваше да тушира възпалението, но така и не помогна.

Габриела Субашка – моята спасителка и моята мотивация

Вече ровех за други решения, когато във фийда ми във facebook не изскочи пост от страницата на Габи. Тогава се плеснах през челото. Как можах да забравя за нея? Следя работата ѝ от години и ѝ се възхищавам. Как до сега не се бях сетила да се свържа с нея? Отказах всички записани часове при други специалисти, защото тя беше изключително мила и загрижена, и ме прие веднага! Нямах търпение. Изпитвах страхотна болка, но бях щастлива, че ще се срещна с нея. Така го усетих, доверих се на интуицията си и още с първия поглед разбрах, че тя е моят човек.

Самата тя ми каза нещо, което си мислех точно тогава:

Първите 3 секунди, Пири! Тогава виждаш в погледа на човека истинската му същност и можеш да прецениш дали вибрирате на една честота.

Първите 3 секунди с нея се почувствах сигурна. В добри ръце си – казах си, и легнах на кушетката. БОЛИИИИ! Ама много болеше. Акупресура, масаж с вендузи, отлепяне на кожата от гръбнака, разтягане, раздвижване. Не стига, че ме болеше от възпалението, ами и Габи с нейните средновековни мъчения! Обаче търпиш. Търпиш и се надяваш. А с нея дори не се надявах, просто знаех. “Сега те боли, но после няма да те боли.” И беше права.

След 3 процедури с нея се чувствах друг човек, а начините за облекчаване на болката, които ми беше казала, работеха безотказно! Знаех обаче, че само с процедурите няма да стане. Знаех, че имам нелечим проблем, който изисква от мен да се променя. Чрез тази болка тялото ми крещеше за помощ и аз не трябваше да пренебрегвам този вик нито секунда повече!

Габи ми изготви двигателен режим, с който поддържам гръбнака, мускулите и сухожилията. От тогава се чувствам невероятно добре. Психически – че правя нещо за себе си и физически – защото тя просто знае какво трябва да се прави! Надявам се да постигна добра форма и на следващ етап да се целя още по-високо. Не мога да не се съглася с още едно твърдение на Габи:

Аз не преценявам възрастта на хората по бръчките,
а по състоянието на гръбнака им.

Много неща се случиха и нищо за мен вече не е същото. Претърпях такова разтърсване на личността, че се чувствам пораснала. За себе си, не за другите. Отношението ми към мен самата е абсолютно преродено сякаш. Комуникирам със себе си по-лесно, а духът и тялото ми никога не са били по-свързани. Всички избори, които правя в ежедневието вече са повлияни от грижата. Грижата за себе си. И може би точно така е трябвало да бъде. Отново. За да се намеря.

Забелязала съм, че тялото дава сигнали, вика ни, иска да му помогнем, да се погрижим за него. И колкото и да го игнорираме, един ден си взима своето. Дали чрез контузия, дали чрез здравословен проблем, дали чрез изтощение – тялото винаги намира начин да си почине. И следващия път, вместо да го игнорирам, ще му помогна. За да не ми покаже отново колко съм зависима от него. Защото да обичаме телата си не е достатъчно. Трябва и да се погрижим за тях.

На това ме научи болката. Тази моя приятелка.

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *