Подобряване на детския сън | Стъпка 1: Преместване в собствено легло Как минаха първите 5 дни?

*Поднасям тази информация като разказ, защото искам да бъде ясно за всички, че споделям опит. Аз не съм специалист по нищо, свързано с децата. Това, което правя е главно да следвам собственото си дете и да съобразявам неговите нужди с нуждите на цялото семейство. Намирам собствени начини за действие в определени ситуации, но често чуждият опит ми е полезен и ми дава идеи. Надявам се да бъда полезна и на вас по същия начин.

Sleep training предпочитам да наричам “подобряване на детския сън”, защото не мисля, че моето дете може да се научи по някакъв определен метод как да спи по-добре. Има много начини да “приучите” детето към по-добър, по-дълъг, по-непробуден сън, както и към самостоятелно или просто по-лесно заспиване. Ако прекаля с четенето, главата ми ще избухне, затова действам по “моите си начини”.

Какви са моите начини?

Още през бременността, съвсем естествено разбрахме, че в нашето семейство не може да се действа по книги и правила. Следваме на първо място детето, а след това интуицията ни и логиката на нещата. Взимаме предвид семейните нужди и действаме по начин, който сметнем за най-добър за нашето семейство. Какво значи най-добър за нашето семейство? Ами, най-важното за нас е да не се предизвиква стрес или ако има такъв, той да бъде малко и да си струва резултатите.

Често се “допитвам” до съветите на д-р Сиърс, относно грижата за детето, защото той е един от хората, чиито идеи за отглеждане на бебета и деца съвпадат с нашите разбирания за родителство. И тук ще го цитирам, защото не е безразличен и в позицията си относно детския сън, а аз не мога да го кажа по-добре:

Всяко бебе притежава индивидуален темперамент, а всяко семейство – свой собствен стил на живот и по тази причина не съществува правилен начин за приспиване на бебето. Съществува единствено правилно отношение към съня.

Малко предистория

Давам тези факти, за да можете да си направите сметка каква е била ситуацията при нас и защо сме взели това решение, както и да разберете, че всяко дете е не само различно по характер и нужди, но и има значение с какво е свикнало и как е било организирано денонощието във всеки дом.

  • Матей е кърмен на поискване вече 10 месеца, първите 6 от които – изключително; не е от най-пристрастените кърмачета, но си е цокльо и за него е важно да суче предимно за нахранване, но и понякога за успокоение;
  • Матей не е имал проблем да спи в собственото си легло, но аз предпочетох да пощадя себе си и между втория и десетия месец е спал с нас на спалнята;
  • Матей никога не е спал повече от 5 часа непробудно, а в 99% от нощите се буди минимум на всеки 3-4 часа за хранене;
  • старала съм се дневният му сън винаги да е организиран, т.е. да ляга горе-долу по едно и също време през деня (+/-1ч);
  • старала съм се нощният му сън да започва в определен час и да следва определени ритурали – тиха игра/четене на книжка, къпане (през ден), сучене, заспиване;

 

Защо реших да променя нещо в нощната грижа за бебето ни?

Нощите ни протичаха лесно, защото още от втория месец започнах да кърмя легнала и до ден днешен кърмя предимно така. Това означава, че нощем почти не съм се будила. Матей почти никога не е имал нужда от разнасяне и люшкане за приспиване нощем. Той примрънква, аз се завъртам към него и му давам да суче. За няколко минути е заспал, а аз често не помня колко точно пъти съм се будила и често съм заспивала преди него.

Звучи супер, нали? Тогава защо ми трябваше да променям нещо и да си създавам трудности?

Матей порасна (на размер) и леглото започна да ни става тясно. Спим всички заедно на малка спалня (малко по-голяма от персон и половина) и започнахме да се будим при всяко завъртане на когото и да било от нас. Най-вече решихме, че е време да преместим Матей в собственото му легло, защото започнахме да будим и него, а неговият сън е не по-малко важен от нашия.

Допада ми идеята, че нощем не спираме да бъдем родители и децата не спират да имат нужда от нас, но в същото време всички знаем до какво води прекаленото изтощение и колко страшно нещо всъщност е недоспалото и преуморено дете.

Как ще процедираме?

Разделихме мислено целия процес на няколко стъпки, които ще изпълняваме една по една – без крайни срокове и без прибързване. Ще преминаваме към всяка следваща тогава, когато всички сме готови. Ето и какви са нашите milestones:

  1. Преместване в собствено легло
  2. Приучаване към самостоятелно успокояване
  3. Приучаване към самостоятелно заспиване
  4. Плавно премахване на нощните хранения

Кратки разкази: Първите 5 дни от процеса по подобряване на детския сън

Подобряването на детския сън вкъщи ще бъде дълъг процес и в момента работим по стъпка 1: преместване в собствено легло.
Това което трябва да преборим е аз: безспокойството, което изпитвам от това, че не го виждам и не мога да го гушна по всяко време и той: безспокойството, което изпитва, когато се събуди и не може да ме намери веднага до него.
Тук ще направя мини-дневник на първите 5 дни, а след месец ще ви ъпдейтна с постигнатите резултати.

Ден 1
Реших да започна с опитите веднага, щом се върнахме от почивка. Смяната на обстановката влияе изключително благоприятно на децата, като изпадат в състояния, в които са по-склонни да толерират някаква промяна.
Матей рядко заспива само с кърмене през деня. Често се налага да му пея, шъшкам или да го потупвам в леглото, докато суче, за да заспи. Винаги е успявал да заспи и по друг начин, а често го е приспивала мама. Приспиването на ръце през деня беше лесно и успявах да го оставя в леглото му от първия път. Вечерта ми отне четири опита, докато успея да се измъкна от стаята, но той не се събуди в следващите 4 часа, което не се е случвало много отдавна.
Самата аз заспах изключително трудно тази вечер. Неестествено ми се струва бебенцето ми, което през последните 9 месеца е спало до мен, да е някъде, където не го виждам. Всяко малко шумолене ме събужда и съм на тръни през цялото време. Ставането от леглото нощем не ми е привично и ми коства огромни усилия да не го взема до мен.
Чудя се дали е точното време, но само с опит можем да разберем.

 

Ден 2
Позитивна съм, продължавам с опитите. Всичко изглежда все по-лесно. Далеч съм от мисълта за по-дълъг сън. Засега се надявам да успеем да запазим досегашния режим, като Матей спи в собственото си легло. През деня успяваме почти без усилие.
Вечерното приспиване отново е предизвикателство. Още по-голямо от предния ден. Заспива в ръцете ми, но не успявам да го оставя в леглото му без да го събудя. Мъча се цял час, преди да извикам Фиши. Той успява да го приспи и остави в леглото му само с два опита. Отдъхвам си, че не съм единствената, която може да се справи със заспиването на малкия, а Фиши предлага той да го приспива за нощен сън.

Ден 3
Сутрешното приспиване е трагедия. Опитвам се да го оставя в леглото му няколко пъти, но той започва да плаче неистово веднага, щом усети, че го спускам. Накрая се разсънва, сграбчва ме за блузата и ме гледа изплашено – да не би да избягам. Изпадам в meltdown състояние, което ме кара да искам да се скрия в гардероба и да плача. Какво правя изобщо? Какво причинявам на себе си и на детенцето си?
На косъм съм да се откажа, но Фиши ме подкрепя и ме успокоява. Обедното приспиване е лесно и Матей спи 2 часа и половина. Имаше нужда, при положение, че не си взе сутрешния сън.
Вечерта почти заспива докато суче и само след 10 минути съм свободна. Надежата се завръща.

Ден 4
Сутрешният сън се измества една идея по-рано. Заспиването е лесно и без драма. На обяд също, стига да го оставя да се наиграе достатъчно преди това. Спи по-добре в дните, когато сме излизали навън. Мисля да се постарая да прекарваме време навън всеки ден между сутрешната и следобедната дрямка.
Реших да почета от книгата на д-р Сиърс и нагласата ми се затвърждава. Бебето ми има нужда от мен както през деня, така и нощем. Грижите за детето не спират със залеза и неговите нужди от близост през нощта са точно толкова големи, колкото и през деня. Определено имам нужда да си го повтарям, за да не ме е яд на нощните ставания. Безсънието е един филм, но ставането от леглото е съвсем друга игра.
Вечерта Фиши го приспива лесно и бързо. На сутринта се събуждаме с Матей при нас, но и двамата не помним кога точно съм го взела и сме се наместили всички заедно на спалнята. Parent-life!

Ден 5
Не мога да повярвам, че е минало толкова време от началото на опитите. Всички свикваме с новостите и сме доволни от решението. Надявам се да става все по-лесно. Старая е да поддържам реалистични очаквания и да следвам темпото на Матей. Всяка негова нужда трябва да бъде удовлетворена. Ако той има нужда от близост с мен нощем, аз съм окей с това. Знам, че откликвайки на нуждите на детето си, му помагам по пътя към независимостта. Нереално е да очакваме от 10-месечно бебе да бъде самостоятелно и всеки път ми е много смешно, когато чуя хора да говорят за независимост в тази възраст.
Фиши ми сподели, че има наблюдения, че приспиването вечер от негова страна помага на Матей да свикне с идеята, че не само аз мога да му нося комфорт и спокойствие. Надявам се да е прав.
Приспиванията днес са лесни. Продължаваме напред!

Вместо заключение

Генерално заключение по въпрос за децата като цяло, няма как да бъде направено. Но ето някои highlights, които успях да извадя като основни:

  • Матей заспива по-лесно вечер, когато си е взело нужния дневен сън.
  • Матей спи по-добре нощем, ако през деня е било бебеносено.
  • Скоковете в растежа са real deal и е хубаво да се съобразявам с тях.
  • Матей спи непробудно в собственото си легло по-дълго време, отколкото на спалнята. За сравнение: преди се будеше задължително в първия час от нощния сън, поне веднъж. Сега проспива непробудно поне 3 часа от момента, в който го приспя вечер.
  • Кога да преминем на следваща фаза ще ни покаже само времето и детето.
  • Не е провал ако предпочета да взема Матей при нас някоя нощ, старая се да не приемам подобни ситуации като стъпка назад.

Надявам се да съм ви дала идеи. Надявам се да съм ви дала и кураж. Не е лесна тази работа, но недоспиването и изтощението са по-лоши. Във всяко семейство идва момент, в който разбирате, че е време за крачка напред. Единственото, с което ви съветвам да внимавате е подбирането на точен момент и метод. Няма универсални решения. Това, което можем да правим е да споделяме и да се подкрепяме. ♥

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *