Меден месец с бебе и куче Да се влюбиш в язовирите

Меден месец. Така решихме да наричаме всяка годишнина от сватбата и си обещахме винаги да си организираме приключение. Първата година пътувахме до Тетевен, нощувахме на вила Червен, а когато ни омръзна спонтанно решихме да подпалим джапанките към Велико Търново и си намерихме страхотна малка къща с басейн на върха на Арбанаси с гледка за милиони. Изкарахме си славно и имаме истории за разказване, но това някой друг път.

View this post on Instagram

Тъй като поради series of misfortunate events не успях да се включа в колаборацията с @avonbulgaria, в която най-готините блогърки запълват 48 часа със страхотни съвети за здрава кожа, ще ми се поне най-силната монета да си дам. Емоционалния баланс, хора! 💭 Хармонията вътре в нас. На това трябва да стъпим винаги, когато търсим #здраве. Стабилното състояние на духа и ума е ключа към здравата #кожа. Не случайно всякакви дерматологични проблеми се свързват най-напред със стрес или други психологически разстройства. Пазете се, подарявайте си време за вас както и когато можете, но гледайте да е по-честичко и много да го искате. ✌ #48BeautyHours Поздрави от прекрасно #ВеликоТърново и #Царевец! Пътуването е един от най-лесните начини да си подарите положителен заряд, btw! 🚗

A post shared by E M P I R I N A (@empirina) on

Втората година бях вече доста бременна и решихме да си направим roadtrip до Бачиново (Благоевград) с колата за един ден. Валеше, но се разходихме и хапнахме вкусна храна, нахранихме лебедите, и се прибрахме щастливи.

Тази година е третата. Празнуваме 2 години от сватбата, вече имаме едно малко мишле, малко повече багаж и по-ясна визия какво ни се прави. Първоначално се чудихме дали да не отидем на море, обмисляхме и Гърция, но в крайна сметка се спряхме на идеята за природа в България. Много мислихме. Една вечер си допивахме бирите в задния двор, а Фюри лежеше в краката ни. Говорехме си за това, че наближава нейният 5ти рожден ден. Не знаем къде отиде това време, но за него не сме правили толкова неща с нея, колкото ни се иска. Тогава категорично решихме, че искаме да я водим с нас на възможно най-много места. Не си представяхме този меден месец без нея.

На другия ден започнахме трескаво да търсим приятни местенца в България, където позволяват да водиш със себе си не просто домашен любимец, а 30-килограмова немска овчарка. Сещате се, че това доста ограничи възможностите ни. Още повече ги ограничихме ние самите, защото искахме да отидем на място с малки къщички, където ще имаме спокойствие и достатъчно пространство за голямото ни момиче и бързо-пълзящото ни момче. Много ровихме в интернет, разпитвахме приятели, писахме в групи във facebook и така стигнахме до мечтаното място – вилно селище Романтика Форест на брега на яз. Широка поляна.

Вече сме се научили как да пътуваме с минимално количество багаж за Матей и нашите + неговите дрехи за 5 дни в Родопите се побират в един куфар за ръчен багаж. Но после идват памперсите, раницата за бебеносене, играчките, раницата с багаж за Фюри, 2 кофички с храна за нас, голяма торба с храната на Фюри, количката…и пак тръгваме с пълен багажник, а колата ни никак не е малка. Ако имате съвети за намаляване и на това количество багаж, с радост ще ги приема! 😀

Пътят от София до яз. Широка поляна

Не, че Google maps не може да ви отведе, но все пак ми се иска да отбележа няколко неща за пътуването до мястото. От София се стига за ~3 часа. Пътувате по магистрала почти до Пазарджик, след което се отклонявате в дясно и започва купонът! Пътят е с много завои, но сравнително добре поддържан. На отиване не успях да се насладя достатъчно на живописните гледки, които се откриват, защото Матей беше много кисел и се занимавах с него, но на връщане оцених изцяло и преживяването от пътуването! Безкрайни пейзажи, високи борове и низ от язовири – на това ще се насладите в продължение на 1.5-2ч. Пътят за яз. Широка поляна преминава през яз. Голям Беглик и яз. Батак. Прелестно е просто, особено ако пътувате по залез.

Първи впечатления от вилното селище

Ах-нахме още с пристигането. В продължение на 1км преди да стигнете до вилното селище, ще пътувате по черен път и е възможно да се запитате “къде ли сме тръгнали”? Но стигнете ли, всяка съмнение ще се изпари. Мястото е не само красиво. Буквално се намира на брега на язовира, сред гъста борова гора. Всичко е много добре подредено и веднага разбирате къде са отишли парите ви за нощувка.

Когато милата жена от рецепцията ни показа вилата и влезнахме да я разгледаме, вече знаехме, че ще се върнем пак. Къщичките са толкова уютни и подходящи за мястото си! Имахме чувството, че се намираме в някое високопланинско селище. Беше прохладно, а следващите дни стана направо студено рано сутрин и късно вечер.

Настаниха ни във вила за шестима, но предполагам това беше така, защото нямаше свободна вила за четирима. Буквално всяка вила светеше вечер и мисля, че нямаше свободни къщички. Разположението на вилата беше следното: просторен хол с трапезария и камина, коридор, баня с тоалетна и спалня на първия етаж; две спални на втория етаж. Вилите за четирима са без спалня на първия етаж, но пък имат още по-голямо общо помещение. На наше разположение бяха малък хладилник, телевизор, кана за затопляне на вода и много добър интернет. Дърва за камината също има и я получавате подготвена за първото палене. Ние се възползвахме. 🙂

Завивките са тежки и топли, всичко е от дърво и създава усещане за уют както нищо друго. Вилата е в алпийски стил, а отпред има веранда с маса и пейки. О! Забравих да спомена, че имате и скара на дървени въглища – само за вас! Ние много съжалихме, че не бяхме подготвени с продукти за скарата. 🙂

Хората в ресторанта ще ви дадат всякаква нужна посуда и винаги можете да си вземете храна за вилата. Ние изядохме тонове катък и овчарска салата. Носехме си сушено месо, сирене, кашкавал, кисело и прясно мляко, краставици, круши, ябълки, банани, овесени ядки и така сглобявахме хапването. Родопската пастърва и чесновите пърленки в ресторанта също не са за изпускане!

С куче и бебе?

Тук ми се искаше да напиша нещо за предизвикателствата за пътуване с куче и бебе, но не намирам какво. Всичко мина идеално, нямахме никакви спънки и нито едно от двете ни любими същества не ни е пречило на изкарването. Радваме се, че намерихме място, където всички се радват на Фюри, а не ни гледат все едно водим звяр с нас. А най-доброто решение за пътуване с бебе е просто да разполагате с ергономична носилка. Така няма да бъдете ограничени от абсолютно нищо и ще можете да правите всичко, което пожелаете.

Какво правихме?

Много познати и приятели често се чудят на това какви места избираме за почивките си. “Ама какво ще правите там?”, “Басейн има ли?”, “Колко далеч е най-близкия град?” – това са въпроси, които получаваме често, получихме и този път.

Много е важно да знаете какво търсите като преживяване и да си представите престоя си на дадено място, за да не останете разочаровани. Ние си носим boardgames, книги, slack, а разходка в гората винаги е желана и я предпочитаме пред почти всичко останало, защото обичаме да опознаваме района неподправено.

Проучваме, разбира се, мястото за определени активности.

View this post on Instagram

Често споменавам думата #бебеносене, но как да пропусна да ви споделя всяка вратичка, която то ни отваря? Оставете настрана лесното приспиване и страхотното чувство на близост. Ето, благодарение на нашата раничка, онзи ден карахме водно колело в яз. Широка Поляна заедно с Матей! 💙 Понякога ми се иска да имаше носилки и за кучета, за да можем да вземем и Фюри с нас! 😁 Споделете с мен на какви вълнуващи места сте отишли, благодарение на бебеносенето. ✨ #happy #adventure #familygoals #nature #mountain #babywearing

A post shared by E M P I R I N A (@empirina) on

В сайта на Романтика Форест ще намерите информация какво може да правите в района. Ние карахме водно колело с Матей, което беше велико преживяване отвсякъде и беше възможно, защото бебеносим активно. Разхождахме се с Фюри в гората, намерихме различни брегове на язовира – всеки различен и очарователен. Качихме се на една платформа за риболов, до която се стига като стъпиш на друга дървена платформа и се издърпваш с въже навътре в язовира. Беше много яко, а мен много ме беше страх, но все пак се престраших и със спящото бебе в раницата се насладихме на залеза от там. Искахме да пробваме каяците, но в деня за тях валеше и затова се насладихме на пламтящата камина и уютни разговори.

Истината е, че никога не се страхуваме от скуката и знаем, че щом сме заедно, ще си изкараме страхотно.

В крайна сметка…

…ще се върнем! Не зная кога, но това място толкова ни плени, че искаме да водим всичките си приятели и роднини там! Междувременно взехме решението да обиколим всички емблематични язовири в България и започнахме да работим по въпроса с планиране. Батак ми взе сърцето дори само с преминаване и намигване през прозореца на колата по залез.

Върнахме се в София отпочинали, заредени, вдъхновени и по-влюбени, отколкото тръгнахме. Не е ли това истински меден месец?

Повече снимки може да видите в instagram профила ми.

One comment

  • Поздравления, Пири!
    Всичко изглежда повече от прекрасно! А този тип почивка е страхотна идея и със сигурност няма как да си тръгнеш без да си 100 % зареден от природата, отпочинал и влюбен ;))
    А относно всички тези въпроси и коментари относно мястото за почивка и това колко boring или simple избор е, аз отдавна спрях да обръщам внимание, макар че преди доста се дразнех. За съжаление има много хора, които не могат да оценят красотата, тишината и спокойствието на нашата природа и не могат да й се изкефят максимално. Радвам се, че има млади хора като нас, които умеят да се забавляват и да са в мир със себе си навсякъде!
    След този пост още повече се убеждавам, че ще е адски готино да се запозная някой ден лично с теб!

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *