Най-добрите ни решения като родители

Неведнъж съм повдигала различни теми и съм казвала “това е сред най-добрите ни родителски решения”. Определено за първите 18 месеца като родители направихме своите грешки, но всъщност цялостното ни поведение като родители и двамата харесваме, а резултатите при Матей са точно такива, каквито сме искали и сме си ги представяли.

Всички знаем, че децата са индивидуални личности и трябва да уважаваме това. Най-доброто, което можем да направим е да не очакваме нищо от детето и да предприемем стъпки за адаптиране на детето към нашия lifestyle. И преди съм говорила, че нашият начин на живот е много child-friendly, но в същото време непрестанно мислим варианти как да съчетаем родителството с всичко останало от живота, което е важно за нас като двойка и семейство.

Какво означава вкъщи да се водим по детето?

Още преди раждането бяхме припознали привързаното родителство като “нашето нещо” почти на 100%. Казвам почти, защото и ние имаме нашите индивидуалности. Вкъщи обаче да следваме детето не се превежда буквално. Ако трябва да го смеля и представя с повече думи, то ще звучи така:

Никога не пренебрегваме нуждите на детето заради нашите желания и никога не пренебрегваме нашите нужди заради неговите желания. Физиологичните нужди на детето са на първо място и никога не биват неглижирани. Психологическите нужди на всеки член от семейството са на пиедестал. Когато се сблъскат нашите и неговите нужди – приоритизираме, след което компенсираме.

Ако трябва да изброя петте най-добри родителски решения, които са се отплатили през първите 18 месеца, то списъкът ще изглежда така (не са подредени по важност):

  1. Борбата за успешното кърмене
  2. ЗВБ – Захранване, водено от бебето
  3. Умишлено осигуряване на време и място за свободна игра
  4. Четене на книжки от ден 1
  5. Ранен час за нощен сън

1. Борбата за успешното кърмене

В този пост съм описала подробно всичко, с което се сблъсках преди да успея да кажа с увереност, че кърмя. Беше дълъг, болезнен, изпълнен с психологически изпитания и тестване на границите ми път, но си струваше. О, колко си струваше само! В никакъв случай не мисля, че кърменето трябва да се фанатизира, но то беше важно за нашето семейство и дадохме всичко от себе си, за да се получи.
Вкарвам го в този списък, защото е нещо, за което сме положили усилия и до ден днешен не сме съжалили и за секунда.

Как се отплаща?
Прави всичко толкова по-лесно за мен. Успокояването на детето никога не е било трудно. Приспиването на гърда се случва за по-малко от 15 минути. Никога не съм се притеснявала дали детето е гладно или жадно, дали ще има подходяща храна за него – където и да сме. Научих се да не следя количества и не го правя с твърдата храна също. Не знам дали съм единствена, но толкова не ми се искаше да идва този момент със захранването…чувствах се супер да не мисля за неговата храна и вода. Да знам, че мога да го успокоя психически по време на скок в растежа или да му помогна да преодолее физическа болка като зъбоникненето…усещането е прекрасно. Да не говорим за близостта и здравословните ползи – за мен беше изключително важно да дам това на детето си. Ако не бях успяла, нямаше да се самобичувам, разбира се. Но се радвам, че не се отказах, защото няколко пъти бях на ръба.

2. ЗВБ – Захранване, водено от бебето

Целият ни ЗВБ път + много полезна информация за вещи, свързани със захранването съм описала в този пост – ЗВБ или как си пия кафето, докато Матей се захранва сам. Две са нещата, които дефинитивно наклониха везната към ЗВБ:

  • детето има право на избор и ние го уважаваме;
  • подкрепяме самостоятелността на детето и му даваме вот на доверие, че може да се справи;

В книгата на Мария Нориега – Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно!, самият метод е описан като най-естественото продължение на кърменето именно защото не се следят количества, детето се храни само (замислете се, кърменето всъщност е точно това – детето се храни само!) и само преценява колко и какво да хапне. Струваше ми се сюрреалистично докато не видях как 6-месечното си бебе седнало в стол само избира парчета храна, поднася я успешно към устата си и ДЪВЧЕ. Лудост! И магия. Тогава повярвах в него още повече – че може да се справя сам, стига да му даваме шанс редовно.

Как се отплаща?
През първата годинка следвах правилото: food before one is just for fun. После всичко сякаш само си прогресира.
Към днешна дата Матей може да се нахрани изцяло сам, дори с прибори, ако консистенцията е подходяща. Не мога да кажа, че се гордея с него, защото не е някакво изключение. Масово децата на тази възраст го могат. Ако сте им дали шанс да се научат.

3. Умишлено осигуряване на време и място за свободна игра

Мисля, че ни личи от далеч, но ще го кажа пак – ние сме фенове на свободата. Особено за децата. Ограниченията имат място в родителството, разбира се, но винаги, когато можем осигуряваме свобода на детето. В игрите това е задължително правило удома – детето играе с всичко, което не представлява опасност за здравето му. Ако му е интересно да размества чиниите в шкафа – оставям го. Ако иска да играе в кална локва – оставям го. Ако пръчката в парка му е по-интересна от децата или пързалката – окей.

View this post on Instagram

Често ме питат как бих определила стила ни на родителство, както и кое e най-важното нещо според нас. Най-после, 17 месеца след раждането на Матей, мога да отговоря с една дума: СВОБОДА. Свобода за нас в мисленето и усещането ни като родители. Свобода и за детето. В храненето, в игрите, в изборите, в приятелствата, в движението, в усещанията. Балансът идва естествено, когато всички се чувстваме свободни да живеем така, както мечтаем. ???? #150hoursoutside #childhood #toddler #детство #щастие #мама

A post shared by E M P I R I N A (@empirina) on

Двете ми мини-правила (които не винаги следва, но предимно така процедирам) за навън са:

  1. не носим играчки, защото времето навън е за игра с това, което предлага светът извън вкъщи;
  2. не се меся в играта му, нито в отношенията му с други деца, освен ако не се случва нещо, което застрашава здравето му/им;

Как се отплаща?
Матей е много спокоен в играта и опитването на нови неща не му носи превъзбуда, както и забраняването не нещо често не го фрустрира, защото знае, че ще му предложа нещо също толкова интересно. Свободата разширява както неговите граници, така и нашите.

4. Четене на книжки от ден 1

Винаги съм знаела, че ще чета на детето си, предвид личната ми обсебеност от детските книжки, която развих още в гимназията. Имах мини-библиотека за Матей още преди да е планиран. 😀 Знаех колко е важно да се чете на децата още от ден 1 и затова го приложих. Това, което не знаех е, че ще се влюбя в процеса и ще се убедя в ползите от детското четене толкова много, че ще създам първия си личен проект именно във връзка с четенето на деца.

View this post on Instagram

Проектът #НитоДенБезКнижки ме срещна с толкова прекрасни хора! Вдъхновявате ме всеки ден и съм благодарна, че сме заедно (и заедно с децата си) в това приключение! ❤ Четенето е богатство за цял живот и съм убедена, че след любовта, веднага се нарежда при нещата, които ще спасят света! ????✨ Любимата книжка на Матей в момента е Изгубен и намерен ???? от @ribka_publishing. Избира я всеки ден преди лягане. По два пъти. Но не ми пречи, този пингвин е тооолкова сладък! ???? #reading #babyreading #kidsreading #четене #детскочетене #щастие #мама #бебе #momlife #momblog #toddler #childrensbooks

A post shared by E M P I R I N A (@empirina) on

Ако още не знаете за инициативата ми #НитоДенБезКнижки – стремя се да създам пространство в интернет, където за детското четене да се говори и пита свободно, да имаме достъп до ценни материали, да си говорим и обменяме идеи и да се мотивираме взаимно да четем на децата си. Можете да се присъедините във facebook групата тук или да последвате хаштага в instagram тук.

Как се отплаща?
Виждам ежедневно как Матей предпочита книжки пред всякакъв друг вид игра вкъщи и вече прави доста успешни опити да повтаря думи. Освен всичко, времето за четене е много сближаващ процес между нас и детето, и това се чувства на много нива. Той е толкова привързан към четенето, че мога да го използвам в много ритуали – за приспиване, за успокояване в колата, за укротяване след дива игра, за заместител на нещо, което му е интересно, но съм преценила, че не е позволено.

5. Ранен час за нощен сън

Още от ражданетоопределихме 18ч. за часът, в който Матей трябва да е приготвен за нощен сън. Бебетата не разбират, че има разлика между ден и нощ – те просто искат храна и сън през интервали от 2-3 часа в началото. Знаехме, че е много важно ние да направим тази разлика лесна за възприемане. Затова в 18ч. го преобличахме за сън, приглушавахме светлините и подасигурявахме спокойствие в спалнята. Въпреки, че за нас тогава нямаше разлика между ден и нощ, се стараехме за него да има. Постепенно той се научи, че “време за лягане” означава време за дълъг сън – нощните хранения намаляваха все повече, а той спеше все по-добре. С порастването му този часови интервал се сви и измести, но към днешна дата все още ляга рано и е заспал около 19-20ч.

  • Защо го направихме?
    Решихме да запазим ранен час за нощен сън, защото времето за нас като двойка е много важно на ежедневна база и не искаме да се лишаваме от него. Предпочитаме да ставаме в 7-8 сутринта, отколкото да лягаме заедно с детето или да стоим будни понощите, за да можем да прекараме малко време без него.
  • До кога?
    Често казано – не знам. Само времето ще покаже. Ако зависи от мен, ще запазим този час за сън години напред, но съм наясно, че детето има своята роля в тези решения. Надявам се той да е податлив и да го позволи. Ние ще продължим да не изневеряваме на ритуалите за сън по това време и се надявам той да не разбере, че има и опция за дивеене до 22-23ч. 😀

Как се отплаща?
Две са най-важните неща, които ценя в този ранен час за нощен сън:

  1. След 19ч. имаме време само за нас като двойка – време, в което можем да си говорим без да ни прекъсват, да играем бордгеймс, да си направим пуканки и да гледаме сериал;
  2. Имам достатъчно време, в което мога да правя каквото искам аз еднолично – било то работа, писане за блога или просто мързелуване с любим филм или игра.

Ако Матей лягаше около 22ч (примерно) щеше да ми е много сложно с намирането на свободно от детето време въобще, защото по всяка вероятност щях да лягам и ставам с него – така единствено щях да мога да разчитам на времето, което мога да изкопча от обедния му сън, а то нямаше да ми стига за нищо. Надявам се да продължим този ритуал по ранно лягане поне докато тръгне на градина.

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *