За отбиването с любов Как отбих Матей?

*Този пост трябваше всъщност да бъде видео, но след два записа и проблеми с осветление, звук и монтаж, реших да не губя повече време и да събера цялата информация в блог-пост, докато всичко още е прясно в главата ми.

Отбиването е една раздяла, с която трябва да се справим както ние, така и детето. И още тук ще вметна, че в този текст няма да си говорим за естествено отбиване и безкрайно чакане. Ще си говорим за взимане на решения, наблюдаване на сигнали и установяване на личен подход. Ще ви споделя моя опит и ще ви разкажа за най-важните неща, които ми дадоха тласък по пътя.

Разделям този пост на три части, за да бъде по-структурирано и всеобхватно поднесена информацията:

  1. Нагласа и очаквания към кърменето 
  2. Взимане на решение за отбиване
  3. Подход стъпка по стъпка

Ще се постарая да формулирам този пост така, че да отговори на най-често задаваните от вас въпроси по темата, но със сигурност ще пропусна нещо, затова не се срамувайте да попитате в коментар или пък да ми пишете в instagram на лично по всяко време.

Ако имате нужда от по-сериозен психологически поглед над ситуацията, ви препоръчвам да дойдете на лекцията ни с Ася за отбиването, или да се свържете директно с нея – на мен тя много ми помогна да се изясня със себе си и да открия правилния подход.

Нагласа и очаквания към кърменето

Винаги съм знаела, че ще кърмя. При мен не е съществувал въпросът ДАЛИ, по-скоро с минаване на времето съм се питала КОЛКО. Искаше ми се Матей да се отбие естествено, но в определен период от време. Определено не бях готова и не си представях да кърмя повече от 2 години, дори 2 бяха някакъв срок отвъд моя личен лимит, но бях готова да изчакам толкова, ако се наложи. Истината е, че винаги съм мислила, че ще кърмя 1 година. Това бяха очакванията ми.

Когато Матей стана на 1 годинка, въобще не можех да си помисля, че ще спрем с кърменето в този момент. Той имаше едва два зъба, изяждаше нищожни количества храна (не съм замествала хранене умишлени и е захранен по ЗВБ) и определено все още имаше силна психо-емоционална нужда от кърменето. Мисля, че всички ще се съгласим, че кърменето не е само за запълване на стомах. 🙂

Взимане на решение за отбиване

Въпреки неговата не-готовност, аз прецених, че отбиването ще бъде дълъг процес и скоро започнах да накланям везните в тази посока, все още неусетно за него. Започнах да му предлагам храна по-често, но все още кърмех на поискване. Скоро останаха кърменията за приспиване, нощните и едно кърмене след първата му закуска. Исках първо да се отърва от последното, защото това беше единственото време, в което той изпитваше много изнервяща (за него) зависимост от мен. Започнах да го разсейвам, да излизаме по това време, да предлагам любими храни, плодове. И магически, за 2-3 дни, той дори спря да се сеща за това кърмене. И така официално останахме с кърменето за приспиване и нощем.

Карахме си така дълго време, аз не бях сигурна какво да правя и силно се надявах той сам да се откаже, но нямаше такива изгледи. Понякога се опитваше да заспи сам, но в крайна сметка винаги стигахме до приспиване на гърда. Моето търпение започна да се изчерпва и това ме плашеше, защото все още не знаех как да подходя, колко още да чакам и дали ще се справя, ако реша да отбивам.

Така направих няколко пъти грешката “няма да ти дам – ще ти дам”. Започвах ужким да отбивам, но в крайна сметка завършвахме с кърмене. Впоследствие разбрах колко глупаво е било това от моя страна, но, хей, всички правим своите грешки, а после се учим. 🙂

Ася ми помогна да се изясня със себе си. Благодарение на разговорите с нея и психоаналитичния й поглед над нещата установих няколко много важни неща, които съм имала нужда да разбера, преди да отбия:

  1. Около 18 месеца детето излиза от оралната фаза и е готово да премине към следващ етап на развитие и спирането на кърменето всъщност е много вероятно да му даде повече отколкото ще му отнеме.
  2. Детето има нужда да види катеоричност от страна на майката, за да се довери на процеса и да премине по-леко през него. Не можем да натоварим детето с нито трошичка от отговорността за това решение.
  3. Детето ще страда. Това е неизбежно, но в никакъв случай това страдание не бива да се приема като нещо негативно. Фрустрацията е огромна част от процеса на порастване и всъщност преминаването през нея помага на детето да подреди в главата си някои неща. Фрустрация ще има, когато тръгне на градина, когато преминава детския пубертет и в още много, много ситуации, през целия си живот. Ние трябва да помогнем на децата да изградят механизми за справяне в тези ситуации. Да бъдем до тях, да поемем отрицателния им отклик и да им го върнем с любов и разбиране.

Осъзнавайки всичко това, не ви ли се струва ситуацията много по-логична и нормална? Не ви ли се струва всъщност много по-лесно всичко? Неведението е най-големия ни враг и страховете ни често са породени именно от неизвестното и незнанието как ще се справим със ситуация, от която нямаме идея какво да очакваме.

View this post on Instagram

Най-сетне настъпиха дните, за които мечтаех. Дните, които си представях в главата си по време на дългите нощи с помпата, ланолина, който беше винаги в джоба ми, препълнените гърди, течащото мляко, главоболието, защото отново бях забравила да ям и онзи детски плач от глад, от който се разпадах на хиляди парченца. Четене, сълзи, консултации, сълзи, събиране на мнения, сълзи, проба-грешка, сълзи… През цялото това време не бях на себе си, нямах идея от къде намирам всичката тази сила, но знаех, че малкото ми момче има нужда от мен и някак се събирах отново. След всички усилия, един ден нещата потръгнаха. Той засука прекрасно. Вече не ме болеше. Знаех, че не е станало чудо. Знаех, че този вълшебен момент е плод на всички усилия и съм благодарна на себе си, че не се отказах. ✨ #breastfeeding #magic #baby #momblogger #кърмене #мама #бебе #блог

A post shared by E M P I R I N A (@empirina) on

Подход стъпка по стъпка

Отбиването, както се постарах да изясня по-горе, започва още много преди финалните стъпки, а именно с разсейването и махането на кърмения едно по едно. Когато реших да приключваме финално, също не исках да е рязко, затова разделих процеса на три части:

  • махане на дневното кърмене за приспиване;
  • махане на вечерното кърмене за приспиване;
  • махане на нощните кърмения;

Но преди всичко това – ОБГОВАРЯНЕ. Много, много говорене за това какво предстои. Дни, седмици, месеци наред. Възползвах се, че в обкръжението ни има малко бебе и му говорех как бебетата сучат, а той вече не е бебе, той е батко на бебето, той е голям. На въпроса “от гърдите на мама яде ли се?” той сам започна да отговаря с “не”. Тогава разбрах, че вече съм посяла семенцето в съзнанието му и реших да действам на практика.

Така се случи, че имах работен ангажимент един понеделник и Фиши беше приспал Матей на обяд. Реших, че това е краят на приспиването на гърда за обеден сън и на следващия ден аз го приспах без сучене. Поплака, ядосваше се, но нямаше сълзи, което ме учуди. Просто лежеше и се ядосваше, викаше и почервеняваше, защото не му давах това, което искаше. Около 30 минути той се ядосваше, а аз му говорех, че знам колко му е трудно, че съм до него, че го обичам, че да се спи не е страшно, че ще го гушкам, когато е готов. Първоначално ме буташе и искаше своето, но скоро се отпусна в ръцете ми, поразходих се малко из стаята и заспа на рамото ми.

Отне около седмица да забрави напълно, че някоа е сукал за обедното приспиване и реших, че е време да действам с вечерното. Процесът почти се повтори, но на него някак му беше по-лесно – вече знаеше, че може да заспива и без гърда.

Около 2 седмици останахме само с нощните кърмения и бях супер щастлива, че нещата се получават. Още тогава почувствах свободата да планирам деня си, без да се съобразявам, че трябва да съм вкъщи в определен час за приспиване. Страхотно е, особено след дълги месеци кърмене на поискване.

Първата вечер от опитите да приключим и с нощните кърмения, беше провал. Такъв провал, че следващите няколко вечери не исках да пробвам отново. Не мисля, че за него беше по-различно от махането на дневните, но на мен ми беше много по-трудно.
Решихме да отидем в Пловдив за 1 нощувка без Матей и да видим как ще му се отрази да спи с баба си. Е, бяха се справили супер. Оказа се, че за мен е било много по-драматично това отделяне, отколкото за него. Беше се събудил, беше хапнал меденка и боровинки и беше заспал отново. На следващата вечер се разбрахме Фиши да го приспива, ако се събужда. Така продължи няколко вечери, вече не помня колко, но са били малко, защото съвсем скоро след това Матей просто започна да спи по цяла нощ. ДА! П О Ц Я Л А Н О Щ. Наистина е невероятно, когато близо 20 месеца не си имал повече от 3 часа непрекъснат сън. 🙂

Приключихме официално на 7-ми юни.
А той вече дори няма спомен от този период. Или поне не показва, че има.

Как го приспиваме сега?

Истината е, че никога не знам как ще поиска да заспи. При нас се оказа ключово да има някакъв ритуал, от който просто сме изключили кърменето, но да свързва и други неща със съня. Обличането на чувалчето за сън е един от сигурните знаци, които той разпознава и знае, че е време да се спинка.

Сега Матей заспива с:

  • четене на книжка;
  • пеене на песничка;
  • гушкане;
  • разнасяне;
  • ако се събуди нощем само ме намира, гушва се и заспива или иска да пие водичка и отново ляга сам;

Интересното е, че Матей започна много по-често да търси баща си за приспиване, откакто спря да суче. Няма да ми стигнат думите да ви обясня колко прекрасна е тази гледка. 🙂

Как се промени животът след отбиването?

За нас:
Наистина свободата след толкова месеци кърмене е страхотно усещане. Не съжалявам за този период, напротив. Кърменето беше една много голяма и любима част от животът ми като майка, и съм удовлетворена, че успях да кърмя толкова дълго, особено след трудния старт. Но да разполагам с времето си без съобразяване за мен е страхотно. Още по-страхотно е, че виждам колко много се успокои Матей сега, когато вече не се чувства зависим от мен. Сънят също е много важно нещо и го оценявам безкрайно в момента.

За Матей:
Както казах, неговото чувство на независимост също е много осезаемо. Видимо успя да навлезе в света на символичното, след като се откъсна от света на физическото и сега показва обичта си към нас по много различни и мили начини. Започна да взима повече решения сам, да си играе повече сам, да говори повече сам. Бях 99% сигурна, че взех правилното решение, но сега съм 101% сигурна, че е било такова и за него.

Submit a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *